Модерният възрожденец Христо Цокев

Тази година се навършиха 130 години от смъртта на един от първите български художници с академично образование Христо Цокев. Уви, името, творчеството му почти нищо не говори дори на студенти от НХА. А негови картини може да се открият в каталога и залата на Националната художествена галерия. Специалистите го определят за "фин живописец", пръв въвел в родното изобразително изкуство "ново виждане за светлината и пространството".
Роден е на 3 май 1847 г. в габровското селце Цокювци. Беден занаятчия в робията, бащата, както се казва, едва свързвал двата края и бъдещият художник отрано познава немотията. Но и отрано явно е проявил божията си дарба, защото едва на 12 години се озовава в православната света обител Атон, по-точно в таксидиота на габровския метох. На следващата година с протекцията на Хилендарския манастир заедно с монашеско пратеничество поема към Русия. Будното чедо на Балкана широко разтваря очите си за другия, свободния свят в мечтаната от всеки българин матушка Рус по онова време. Скоро е приет в известната Киевско-Печорска лавра. Става известен с калугерското име Харалампий, но и като надарен ученик в тамошната школа по живопис. Между другото школата се слави с академичните традиции и бъдещият художник-новатор получава солидни познания. В лаврата Христо-Харалампий рисува и дълго смятаната за изгубена историческа алегория "Иван Шишман". Напуска манастира и без никаква финансова подкрепа заминава за Москва през 1867 г. От есента на 1868 г. вече е студент в трети курс на Московското училище за живопис, скулптура и архитектура. Щастливото събитие да попадне в най-демократичното руско художествено училище младият габровец дължи на подкрепата на Славянския благотворителен комитет - явно благодетелите добре са оценили таланта на Цокев. Преподаватели в годините на разцвет на училището са прочути вече живописци като А. Саврасов или директорът В. Петров (от 1871 г.). Благотворното им влияние върху възпитаниците е в борбата срещу академичната скованост. Голяма част от преподавателите са истински революционери в творчеството си, редят се сред т.нар. передвижници.

Портрет на момиче в профил, 1869

В Московското училище Христо Цокев се записва като Дмитрий Йоанов. С това име подписва и студентските си етюди. А те, създадени в обновяващата мислите, светоусещанията атмосфера, не само загатват, но и уверено демонстрират таланта на художника от поробена България. Ръката става все по-уверена, погледът - по-чувствителен за заобикалящата го действителност. За шестте студентски години Христо постига признание и с два медала. Със званието "Свободен художник" се завръща в родния край през 1873 г. Две години по-рано в Габрово е открита първата българска гимназия и Цокев мечтае да е сред преподавателите й. Зареждат се дни, месеци на неспирна работа, рисува непрестанно. Годините 1873-1875-а са сред най-ползотворните в краткия му живот. Появяват се впечатляващите и днес с яркия колорит портрети на видни габровци, достолепни възрожденци. Усъвършенства стила си. "Фактурата става много фина и гладка, светлинните ефекти се редуцират. Отделни нотки от жанровия портрет прозвучават твърде необичайно в сакралния портрет", записва в чест на 140-годишнината от рождението на Христо Цокев Доротея Соколова. Впрочем оказва се, че той е единственият живописец, който ни завеща сакрални портрети. През тия две години не само обогатява галерията си от модерни за епохата портрети - мъжки (например на гимназиалния учител В. Михов), женски, детски, но и среща любовта. Жени се за Кичка Бедрозова. Тя също му е била "модел".

Сакрален портрет на Марийка Видинлиева, 1874
Снимки Архив

Името му бързо нашумява и през 1874 г. е поканен да изографиса иконите в черквата "Св. св. Кирил и Методий" в Свищов. Налага се да замине за крайдунавския град. Четката на Цокев изписва икони и в габровската черква "Св. Троица", в Соколския манастир, в горнооряховския храм "Св. Богородица". Иконите му, рисувани в академичен стил, впечатляват и със своеобразната си графична острота. Будят размисъл и смирение и с богатите, усложнени композиционни решения, създавани не в студентските години, а в късния творчески период на художника. Иконите му налагат раздвижената декоративност.
Интересен момент в житейския и творчески път на габровския живописец е емигрантството в румънския град Гюргево (1875-1879). Откъснат от родното място, от така обичаната България, не застава често пред платното. Освобождението на България го връща в Габрово и става учител в Априловската гимназия. За съжаление жълтата гостенка - туберкулозата, го спохожда и той умира на 28 септември 1883 г. Прекъснат е достойният живот на верния следовник на идеите на руските передвижници. За десетина години в родината успява да се наложи с портретите си, особено на красивите, изразителни женски образи. В това отношение е сочен за продължител на традициите, създадени от големите възрожденски художници Захарий Зограф и Станислав Доспевски. Да не забравяме обаче, че никога не копира руските си учители или българските предшественици. Неговата индивидуалност не ще я сбъркаш с никоя друга, още повече, че тя доразвива възрожденския портрет. Прави го по-изразителен, придава му по-модерна форма.
Христо Цокев до края на живота си остава патриот, който с отличните си постижения в рисувалното училище избира да се завърне в поробеното Отечество, не да просперира в белокаменна Москва. Винаги рисува от натура. Опитва се и успява да надзърне и във вътрешния свят на моделите си. Нещо повече, с много от работите си и днес ни прави съпричастни на немалко житейски драми от времето, в което живописва. 130 години от смъртта на Христо Цокев е повод да възкресим паметта за "най-модерния" български художник с академично образование още през Възраждането. Защото забравим ли достойните българи, откъснем ли се от корените и традициите си, себе си като народ затриваме.