Легендарните "Люлин" летят 41 години в Космоса

Валентин ГЕОРГИЕВ

Тъжно е, че младите у нас знаят малко за доскорошната световна космическа слава на България. Преди 52 години - на 1 ноември 1969 г., в БАН е създадена Научна група по физика на Космоса, през годините прераснала в централна лаборатория и институт. Това е началото на космическите изследвания в България и на българските научни школи, постигнали значими и признати научни и практически резултати в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии.

Само един пример. В продължение на 41 години не е спряла работата на дозиметрите "Люлин" за измерване на радиацията в Космоса, създадени в секцията "Слънчево-земни въздействия" в днешния Институт за космически изследвания и технологии в БАН. Първият е приборът АНЕПЕ за спътника "България-1300 I" през 1981 г. А радиацията е ключовият фактор при пилотирани полети.

В момента продължава работа приборът "Люлин МО", създаден от екип с ръководител проф. дфн Йорданка Семкова и изстрелян през 2016 г. към Марс. Това е съвместен проект на Европейската космическа агенция (ЕКА) и "Роскосмос". Приборът и сега е на орбита около Червената планета, работи прекрасно и всеки ден изпраща нова информация за радиацията там. През септември т.г. би трябвало да полети втори спътник с български прибор на борда, който да кацне на Марс и да работи съвместно с "Люлин МО" - непознат досега експеримент. Но след събитията в Украйна ЕКА е прекъснала проекта. 

Тази година на 19 февруари с американска ракета носител към Международната космическа станция (МКС) бе изстрелян приборът "Люлин SET", създаден от екип с ръководител проф. дфн Цветан Дачев. Той е поръчан от американска фирма и е поставен в модула ARMAS (Automated Radiation Measurements for Aerospace Safety). А точно на 3 март американски астронавти го изнесоха от МКС ARMAS и го поставиха извън станцията в японския експериментален модул. Приборът ще измерва едновременно радиацията в ARMAS и в японския сегмент в продължение поне на 6 месеца до една година, след това ще бъде върнат на Земята, за да обработваме събраните данни, казва проф. Дачев. 

Очакваме още едно събитие - до края на годината трябва да полетим на ракетопланите на компанията за космически туризъм "Върджин галактик", разказва за ДУМА ученият. Проектът е кооперация между БАН и италианския й аналог -Националния съвет за научни изследвания на Италия. Те се обърнаха към нас можем ли да им направим прибор, който да изпратят по договор с "Върджин галактик". Направихме през 2021 г. малък прибор с батерийно захранване "Люлин-CNR-VG", който до края на тази година трябва да полети с  първия комерсиален екипаж на фирмата за космически туризъм - четирима италианци, двама от които цивилни и двама военни, обяснява проф. Дачев. Италианците ще носят прибора със себе си, ще измерват радиацията по трасето от Земята до височина около 86 км и ще го върнат обратно за обработка на данните. Подобен проект учените ни ще реализират догодина за американските ракети, които летят до 110 км височина и се връщат обратно за 11 минути. 

По случай Международния ден на авиацията и космонавтиката Институтът за космически изследвания и технологии на БАН (ул. "Акад. Георги Бончев", бл. 1) отваря врати за посетители на 12 април от 10 до 16 ч. Любознателните гости ще чуят интересни лекции, ще видят показни демонстрации с дронове и на стационарен учебен тренажор, ще посетят и лабораториите в института. Изложба ще покаже скафандъра на втория ни космонавт Александър Александров, първия български прибор "П-1", както и други уникални космически апарати на наши учени и специалисти.