Един възможен проект за селското стопанство
Как да увеличим износа и да възстановим някои изгубени пазари?
/ брой: 19
Сред многобройните кризи икономическата и социалната са най-видими. Още преди да са приключили, те могат да породят редица други с неизмерими последствия. Така над нас постоянно висят много заплахи, но същевременно се очертават и невероятни възможности, които сме длъжни да използваме.
В своя труд за заетостта, лихвата и парите британският икономист Джон Кейнс описва кризите като временни ситуации, в които
икономиката не може да си помогне сама
Хората спират да купуват, предприятията спират инвестициите и се образува спирала, водеща надолу. Изходът, според икономиста, е в активната намеса на държавата. Донякъде нашите управляващи осъзнават това, но от трите възможни инструмента: облекчения за бизнеса, увеличаване на бюджетния дефицит и инвестиране, използват главно първия, отчасти втория и символично третия. Държавата няма пари. Намаляват капиталовложенията на фирмите, работещи у нас. Очакват се външни постъпления, но и те от 9,051 млрд. евро през 2007 г. спаднаха до 1,478 млрд. през 2012 г. Приблизително толкова са и през 2013 г. Ако внимателно се вгледаме в конюнктурата обаче, ще забележим, че държавата е в състояние, без да натоварва данъкоплатците, да инициира и управлява големи инвестиционни проекти чрез външен кредит и мобилизиране на други източници с голям потенциал. Уместно е средствата да се насочат към слаборазвит и нуждаещ се от сериозни капиталовложения стратегически отрасъл, какъвто е селското стопанство. Там
картината е стряскаща
Налице е деформирана демографска, социална и икономическа структура, доколкото уедряване има само при зърнените култури, а животновъдството и производството на плодове и зеленчуци затихват. Процентът неизползвана земя е висок. Има обезлюдени и обезлюдяващи се райони и висока безработица с недобра перспектива. Недостатъчно се използват еврофондовете. Слаба иновативност, ниско техническо и технологично равнище. Отделят се малко средства за научни изследвания и селекция. Западат училищата, подготвящи специалисти за отрасъла. Нараства дялът на вноса. Квалификацията на заетите е сравнително ниска и корелира със слаба доходност. Ниска производителност и слаба конкурентоспособност. Вял инвестиционен климат. Хроничен недостиг на средства за социални нужди. Неразвита инфраструктура на районите. Трайно снижаване на жизнения стандарт при добри възможности за екопродукция. Тези тенденции клонят към необратимост и тяхната инверсия изисква нетрадиционен подход.
Потенциалните източници на инвестиционен капитал не са малко:
- външен заем при изгодни условия в размер на 1 млрд. евро;
- еврофондовете за селско стопанство също ще донесат 1 млрд. евро;
- от еврофондовете за регионално развитие можем да получим 400-500 млн. евро за инфраструктурата;
- средства от всички останали фондове на ЕС;
- участие на общините с пари, земя, сграден фонд;
- участие на неактивни в момента дребни собственици с пари, земя и инвентар.
При добро проектиране инвестиционният капитал ще надхвърли 5 млрд. лв., които бихме могли да вложим в изграждане на множество акционерни дружества за животновъдство; производство на плодове и зеленчуци и предприятия за преработка. Когато те заработят, държавата може да ги приватизира и с постъпленията да погасява взетия кредит.
С реализацията на проекта
ще се разкрият над 200 хил. работни места
Ще се увеличат постъпленията в бюджета, ще се появят нови агломерации с разнообразни и динамични жилищни райони, подобаваща инфраструктура, обслужваща сфера, здравни, образователни, културни, спортни и прочее институции. Със самото си съществуване дружествата ще подобрят инвестиционния климат на страната. Техните растящи потребности ще генерират нови места. Високотехнологичните решения ще направят отрасъла привлекателен и на пазара отново ще се появят стоки родно производство. Ще увеличим износа и ще възстановим някои изгубени пазари. Ще се съживи цялата икономика с добри перспективи за социалните дейности, ще повлияем положително върху демографските процеси. Външният дълг ще нарасне незначително, но ще увеличим възможностите за неговото погасяване. Трудности могат да възникнат в реализацията на продукцията, но те ще се решават в движение. Всичко това е
една възможна рецепта
която силно кореспондира с множеството отговорности на кабинета "Орешарски". И пред нацията, за спиране на демографския срив и подобряване качеството на живота. Пред ЕС, за повишаване на общия жизнен стандарт на съюза. Пред младите хора, за сигурност в утрешния ден. Пред подкрепящите го партии, за изпълнение на предизборните обещания. Другата възможност е да чакаме селското стопанство да се възстанови само, но се питам кога би могло да се случи това и къде тогава ще бъдат другите? Големият проблем е: разполагаме ли с добре подготвени специалисти, които да разработят и да управляват подобни проекти. Сериозни промени са необходими и в сферата на мениджмънта.
. В момента правосъдието се управлява от юристи, здравеопазването от лекари, училищата от бивши учители, спортът от бивши спортисти и навсякъде има криза. В същото време висшите и средните училища произвеждат достатъчно количество специалисти по мениджмънт, малка част от които намира професионална реализация.
. Всички сфери на дейност на държавата създават собствени контролни органи, което ги превръща в затворени системи и в генератори на корупция и прочее конфликти на интереси. При този тип отношения не са защитени интересите на обществото, и както показва практиката, най-добрата форма на контрол е тази, при която контролиращият орган е външен и независим от контролирания. Ето защо е уместно да се пристъпи към създаване на Агенция за държавен и обществен контрол.
. Всички приети досега стратегии и програми страдат от съществени недостатъци: първо, те са монопартийни, но самонадеяно и
безотговорно се обявяват за национални
второ, никоя от тях не се осигурява с подходящ мениджмънт и мениджърски екип, който да контролира процеса на изпълнение и периодически да внася нужните корекции. Трето, не се осигуряват финансово, и четвърто, нито една от тях не е превърната в стратегия от стратегии, където всеки да намери своето място и роля.
Тъй като времето не чака, следва своевременно да се назначи мениджър, който да събере подходящ екип за изготвяне и управление на проекта за възраждане на селското стопанство, и вицепремиер, който да наблюдава и контролира целия процес. Разполагаме ли с достатъчно подготвени експерти за това?