Дискриминация по западняшки
Въпреки критиките, България пак "играе по правилата", докато "великите" са прави, дори когато грешат
/ брой: 36
Станислава ГАЙДАДЖИЕВА
Радвайте се, люде! Първи януари дойде и си отиде, а с него и така дългоочакваното прощаване със седемгодишните пречки, които възпираха българи и румънци свободно да започват работа в останалите страни членки на ЕС. Сега е времето да достигнем земята с поклон към "великите" в Европа и да им благодарим за "равенството", което така благосклонно направиха част от живота ни, макар и със закъснение от почти десетилетие.
Този поклон обаче изглежда не е достатъчно нисък за англичани, немци и холандци, които упорито продължават да вярват, че още сме в 2007 г. и че българи и румънци не са достойни за това благо, наречено "равенство". След като близо година преди отпадането на правния срок за рестрикциите медиите в Германия и Великобритания, като палачи на нашата репутация, плюеха по нас при всяка възможност, наскоро играта загрубя.
Докато в Германия очевидно смятат, че българите ни бива единствено и само за чистачки, детегледачки и преводачи (не че има нещо недостойно в това да вършиш всяка от тези дейности, но къде са позициите с български език за учители или бизнес ръководители например), то на Острова буквално "избиха рибата"... Решиха, че след като нямат териториална връзка с континента Европа, то нямат и никаква друга с останалите европейски народи.
Уважаеми лейди и лордове, да замразиш заемите и субсидиите за издръжка на български и румънски студенти е не само проява на страх и несправедливост, но и висша форма на дискриминация. При това със западняшки привкус.
От цялата ситуация обаче излиза, че накрая отново България е на страната на закона и "играе по правилата" на Европа и на правовата държава, като отмени мораториума за закупуване на земи от чужденци. Пак ние сме изрядните, но угнетени. А известните със своята праведност и точност англичани са прави дори и в греха си към нас.
Е, не всичко може да върви по мед и масло, дори и да си "западняк". Това е заключението, до което ни доведе референдумът в Швейцария, който върна квотите за имигранти от ЕС за всички без разделение. Най-засегнати от резултата на референдума ще са немци, италианци и французи, които съставляват и най-многобройната група от европейски граждани, пребиваващи в Швейцария. И докато някои все още се чудеха дали и как подобно нещо, видите ли, може да се случи в просперираща страна като Швейцария, и изразяваха съжаление от резултата, то други умело повдигнаха въпроса доколко демократичен е референдумът и последицата от него. Че как да не е демократичен, демократичен е! Каква по-демократична форма от референдума може да съществува? Очевидно е обаче, че на някои европейски страни не им се нрави тази критична оценка на швейцарския народ, за която завоалирано мнозина смятат, че е в разрез с общоприетото разбиране за демократичност, тъй като ощетява често маргинализираната и лесно уязвима група на имигрантите.
Но така е в живота - веднъж ти хвърляш камъка, друг път камъкът бива хвърлян по теб...