Денят на възкресението българско

Валентин ГЕОРГИЕВ

Днес е Националният празник на България, денят на Освобождението ни от турско иго, на възкръсването ни като народ със своя държава на европейската сцена. Денят, в който "един народ, пет века в мрак изстрадал, набожно е застанал като в храм", както е казал поетът. Денят, извоюван с кръвта на руските воини и с чутовния подвиг и саможертва на българските опълченци. Денят, дошъл въпреки едни от най-сложните перипетии на историята. 

В конфликтите на Балканите винаги са били замесени т.нар. Велики сили. Има дори някакво сходство между историческите ситуации - както в предвоенната 1938 г., когато Великите сили сключват Мюнхенското споразумение с Хитлер и чак до 1944 г. не отварят втори фронт в помощ на СССР, така не успяват и през 1877 г. опитите на Русия да обедини Европа срещу зверствата на Турция над християнското население в пределите й. И както СССР тръгва сам срещу нацистка Германия, така и Александър II настъпва сам срещу отоманите. 

Без Русия нашата свобода нямаше да се случи. Да, европейската криза тогава е предизвикана и от други държави - Сърбия, Черна гора, Румъния, но именно зверствата в България над поробеното християнско население са подтикнали цялото руско общество да подкрепи войната, обявена от императора. Първите информации за кланетата след  Априлското въстание излизат не в Европа, а в руския печат в Санкт Петербург още на 6 и 7 май 1876 г., населението в цяла Русия събира помощи не за сърби и румънци, а за страдащите българи! И дори славното ни опълчение е създадено от Столетов.

И още нещо "забравят" нашите политизирани днешни пишман-интелигенти: че всички действия спрямо България - и на СССР, и на Русия след края на войните, са плод на споразумения с другите европейски големи държави. Прословутата руска "окупация" на България е постановена от Великите сили и тя трябва да осигури не друго, а изграждането на самостоятелната българска държава. Санстефанският документ е предварителен договор между Русия и Турция, който обявява Освобождението на България и ни връща на картата на Европа. А ако при ратифицирането му в Берлин през 1878 г. той е променен, териториите на страната ни са орязани и тя е разкъсана на части, това се дължи най-вече на непреклонната намеса на Великобритания и Австро-Унгария, които не искат да допуснат прекалено голямо влияние на Руската империя на Балканите. Всичко това е "заковано" в десетки и стотици архивни документи, но нашите русофоби, клекнали в жалка поза пред днешните "евро-атлантически ценности", се напъват с инсинуации да променят историята и душевността на народа ни. Всуе се морят. 

Вижда се, че около Трети март и тази година истериите на тема "Русия" покрай войната в Украйна придобиват небивали размери, а празникът е обругаван и анатемосван. Един стигна дотам, че разби с чук благодарствения надпис на Паметника на Съветската армия, а присъдружните лакействащи медии го превърнаха едва ли не в национален герой - бил десен и антикомунист, вдъхновил се за "подвиг" от речта на Путин и от това, че посланик Митрофанова поднасяла цветя на тоя паметник. Жалко и смехотворно.

Да бяха прелистили тези пишман-родолюбци страниците на вестниците в целия ХХ век до 1944 г. (издадени са дори в книга), та да видят, че Денят на Освобождението е неподвластен на времето и политическите режими. Да видят как цар Борис III, Богдан Филов и цялата българска власт, сателитна на Хитлер, всяка година на 3 март предвождат народа и останалите живи опълченци в шествие до паметника на Царя Освободител и коленичат там в знак на благодарност към руските освободители.

"Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите"... Чии са тези думи? На ляв човек, на комунист, на путинист? Не, казал ги е цар Борис III при откриването на паметника на Шипка през август 1934 г. И как така цялото българско общество от 1888 до 1944 г. и след това тачи деня на подписването на Санстефанския договор като Ден на Освобождението ни от турско робство, а в годините на "демокрацията" някакви умници се сетиха да заменят благодарността с раболепие и ни замерят от сутрин до вечер, и не от вчера, с едни и същи, забележете, добре заучени клишета - руските имперски амбиции, агресията на Русия, окупаторите... 

Опитват се да помрачат и осквернят празника на България, върха на усилията на българите за свобода, връщането на цял народ в европейската цивилизация. Десетките паметници на руските воини, дали живота си за нас и бъдещето ни, не са вдигнати по заповед на Коминтерна. Те са израз на благодарността на народа ни, който признава значимостта на Русия за нашето Освобождение. Дали някой може да ни натрапи нов прочит на историята, подчинен на чужди политически цели, нямащи нищо общо с българския интерес? Това зависи само от нас.