Да е като счупен телевизор - с образ, но без звук...

Тъща загрижено пита доктора:
- Какво да правя? Зет ми говори насън!
- Разрешете му да говори и през деня.

Стари и млади зетьове изчезват от полезрението на тъщите веднъж годишно и хукват в една конкретна посока в опит да забравят семейното бреме. Твърди се, че когато се върнат по домовете си, вече са хрисими и кротки. Причината, заради която жените им отпускат примката, е Зетрополе или зетьовският празник в едно малко градче в полите на Стара планина.
Когато лятото наближи, на около 80 км от София, в Етрополе, се стичат не само излъгалите се да минат под венчилото мъже, а и всички кандидат-женихи. Въпреки че за два дни те са "царете на купона", дамите не пропускат да затегнат примките около шията им като ги контролират изкъсо къде и с кого са. И има от какво да се притесняват - в града, в който се събират мъжете от цялата страна, е и Зольовската чешма. Легендата гласи, че който мъж е опитал от студената вода в една от етрополските махали, не е успял да се измъкне, без да падне в плен на някоя тукашна мома. Именно благодарение на тази чешма, казват старите хора, градът е с най-многото завряни зетьове на глава на населението. Някои от "излъгалите се" да вземат мома етрополка твърдят, че вината не е само в Зольовската чешма, етрополската вода или лютата ракия - местните жени били опасни...
Обикновено за ден, а тази година - за два, Етрополе става арена на национален зетьовски събор и се преобразява в Зетрополе. Тази година е 17-ия път от 40-годишната история на празника, в която бракуваните опитаха да покажат, че и мъжката дума може да се чуе. Разбира се, мъжете направиха това с любезното разрешение на истинските господарки на положението - дамите.
Влизането на зетрополска територия изисква преминаването през "митницата". Местните си пазят хубавиците и искат от всеки "външен" да си плати митото за вход. След проверка на документите, от такса могат да бъдат освободени ергените от страната и от чужбина. Тяхно задължение обаче е веднага да отидат на Зольовската чешма и да отпият от зольовската вода. Така си гарантират бъдещо местно жителство. При застъпничество на местна девойка ергените също могат да се разминат с таксата. Вдигне ли се бариерата, всеки попада в царството на зетьовете.
- Кога женен мъж може да стане 100 кила? - ще ви посрещнат местнице зевзеци.
А отговорът неизменно е един:
- Когато преди брака е бил 200 кг.
- Ако искаш да ядеш, сготви си сам! - ще допълнят други, вече минали пътеката към олтара.
"Промоция на трагикомедия "Под игото на тъщата" и "Зетьове от вси страни - съобразявайте се!" са най-често споменавани лозунги- предупреждения от самото начало на зетьовските празници.
"Зетят е оцелял, защото е... мълчал!" пък е основният съвет, който препатилите и по-опитни мъже отправят към току-що надяналите брачния хомот техни колеги.
Футболен мач "Зетьове срещу снахи" е единственото, което говори за добилото популярност понятие равноправие. Празникът може да се отбележи и от снахите, които местните момци са докарали от далечни и не толкова далечни земи. Завряните зетьове и докараните снахи и тази година премериха сили на футболното поле. Освен чуждоземските булки жени право на глас нямат. Освен, разбира се, да подкрепят мъжете си и да им подвикват "Браво".
Шествието е другият ключов момент от празника, честващ временното мъжко господство. Камиони и камиончета, файтони и каруци и какви ли не превозни средства минават от Зольовската чешма до центъра като загрижени "изгорели" бракувани двойки показват какъв е животът на женения мъж.
- Дърветата умират прави, а ние - легнали! - оплакват се мъжете, водачи на колоната. Въпреки това, или може би именно заради това, те ще се закълнат, че по-хубава и по-добра жена от етрополката няма никъде по света.
- Искаме малко мир в света и вкъщи и любов навънка! - ще продължат с теориите си бракуваните за етрополки, но после бързо ще допълнят с разбойническо намигване:
- Ние сме за мирно, съвместно съществуване.
Специално внимание шестващите отделят на последния, попаднал в плен на етрополска девойка и подписал брачното свидетелство в общината. На уше на младата двойка свири духова музика и "настроението трябва да е на 6". Зрителите, наблюдаващи колоната от зетьове, се пренасят в живите комедийни картини, изобразяващи сложните зависимости зет-тъща-съпруга.
Може би именно гордо изправените глави на беловласите бракувани организатори карат в празничата процесия на всеки парад да се включват и кандидат-зетьове. Всеки от търсещите одобрението на етрополските девойки се стреми да привлече вниманието с каквото може. За любовта на местните моми и тази година "се бориха" както рокери, така и кукери от различни краища на страната. На всеки парад пък идват делегации от кандидат-зетьове или зетьове от цялата страната.
Когато участниците от празничния парад стигнат до центъра на града, по-препатилите и по-възрастните получават специални грамоти. Новоизлюпените зетьове пък трябва тържествено да положат клетва за вярност към тъщата.
В шеги и закачки завряните зетьовете получават своя ден за слава, който им дава сили да се върнат към обичайните си задължения вкъщи. А задълженията са всекиму според тъщата - един пере и глади, друг гледа децата, а трети... Трети просто си пие кафето и крои планове за следващото Зетрополе...


 Да спи с жена си, само когато тя разреши

I. Задължения
1. Да дава ежемесечен отчет за личните си разходи, ако такива въобще са му разрешени.
2. Редовно да тупа килимите, и то само нощем, за да не излага фамилията пред комшиите.
3. Да спи при жена си, когато му разреши.
4. Да твърди, че по-хубава жена от неговата няма.
5. По отношение на баба си и дядото е длъжен:
- Да им вика мамо и татко.
- Да твърди, че внуците им приличат само на тях.
- Да кръщава децата си само на тяхно име.
- Да се скара с всички роднини и близки.
- Да им благодари цял живот, че са избрали за зет именно него, а не някой друг.
- Да твърди, че не е могъл да направи по-сполучлив избор в брака си от тяхната дъщеря.
6. Винаги да сяда между прозореца и фикуса - да не настине фикусът!
7. Изобщо... да слуша, да търпи, да мълчи и си трае!
II. Права - няма такива!

(Из "Правилника на зетьовете", съставен от покойния Николай Коев - Кофето, дългогодишен президент на зетьовете в България)