Да богатееш по време на криза

Валентин ГЕОРГИЕВ

Ако има някой, който криза не го лови, това определено е банковият сектор. Свидетели сме как всяко тримесечие, шестмесечие и годишно банките отчитат печалби, докато всички останали - и домакинства, и фирми, стягат колана. Така беше и по време на КОВИД-пандемията, така е и днес покрай войната в Украйна и съпътстващите я санкции, които удрят здраво всички браншове и фирми.

Изтъркана истина е, че през последните години таксите, които банките събират от клиентите си, се превърнаха във все по-значим приходоизточник за тях на фона на падащите лихви по кредитите. Така, въпреки коронакризата, когато много хора и фирми загубиха и губят работата си и бизнеса си, банките бележат впечатляващ ръст на печалбите. Само за миналата година печалбата на трезорите у нас е скочила с колосалните 74% до 1,4 млрд. лв. Как успяват въпреки нулевите и отрицателните си лихви?    

От началото на 2022 г. всички банки в България публикуваха тарифите си за нови такси за предоставени от тях услуги, много от които влязоха в сила още от 5 януари. Оскъпяването на услугите обаче не спира с това, някои стават все по-високи и търпят промени почти всеки месец. И забележете - лихвите по кредитите имат договорна основа: двете страни - банка и длъжник, подписват взаимноизгоден договор. Той не може да бъде променян своеволно от нито една от двете страни. При таксите обаче споразумение няма. Банката едностранно може да променя, като правило почти винаги нагоре, таксите, които реши, без да уведомява за това клиента.

Оказва се, че в сравнение с предходната година има средно увеличение между 5 и 25%. Най-много поскъпват - между 10 и 30 на сто - таксите за услуги в офис, където обслужването се извършва от банков служител. По-скъпо излиза и тегленето, и внасянето на пари през банкомат, дори и устройството да е собственост на банката, издател на дебитната карта. До края на миналата година много банки предлагаха тази услуга безплатно.

Защо е този галоп нагоре? 

Банкери обясняват поскъпването на таксите с три основни фактора. На първо място са ниските лихви по кредитите. Това води до значително поевтиняване на заемите, а от това банката има по-малко приходи. Още повече, че се очаква лихвите, дори и да се повишат, заради инфлацията все още да останат ниски и отпусканите кредити да са евтини, което ощетява трезорите.

През настоящата година, според различни прогнози, лихвите ще останат ниски:

- ипотечните - между 2,3% и 2,8%;

- потребителските - между 4,5% и 6,5%;

- фирмените - между 1,5% и 6,5%.

Вторият фактор са повишените разходи за обслужване и поддържане на системите за съхранение. Факт е, че трезорите правят непрекъснато инвестиции, които се явяват разходи за тях, свързани с дигитализацията на редица банкови продукти и услуги, както и за поддържане на високо ниво на защита и киберсигурност. Разходи се правят и за внедряване на модерни информационни системи, като целта е по-качествени и бързи банкови услуги, чрез които се променят бизнес моделите на банките. На трето място, причина за поскъпването са и новите регулаторни изисквания, които постоянно се увеличават, а за да бъдат изпълнени, трябва да се инвестира. Влияние оказват също отслабената икономическа активност заради мерките за ограничаване на КОВИД-пандемията, а това се отразява и на банковата система, след като бяха наложени процедури за отлагане на плащанията по кредитите.

Използването на пари в брой ще ни излиза все по-скъпо. За сметка на това не се очаква никакво увеличение на плащането с карта в магазините, сочи анализ на "Моите пари". Променени са правилата - като например при теглене от банкомат с дебитна карта потребителите вече плащат процент от сумата, а не фиксирана такса. Тоест колкото по-голяма сума теглим, толкова повече ще платим, обясняват от платформата. 

Колко ни взимат при теглене от банкомат?

Процентът върху изтеглената от банкомат сума варира за различните банки, като достига до 0,16%. Тоест, на 100 лева трябва да платим 16 стотинки. Но в същото време има фиксиран минимумът за плащане, който е 30 стотинки. Ако използваме банкомат на друга банка, сумата расте до 0,2% от изтеглените пари, като минимумът е 1,50 лв.

Най-голям е скокът при теглене и внасяне на пари на гише. Увеличението е между 10 и 30%. Увеличава се и месечната такса. Ако за миналата година средната цена е била 2,50 лева, сега е с 1 лев повече. Според експерти такава е тенденцията при всички банки.

"Тук идеята е да ползваме повече кредитните и дебитните карти, да не носим кеш. Вие виждате колко често се разбиват и ограбват банкомати, зареждането им с пари е много сложна и скъпа процедура, така че неминуемо тези такси поскъпнаха и ще поскъпват и в бъдеще", коментира кредитният консултант Тихомир Тошев.   

Според финансовия анализатор Десислава Николова увеличението е по-скоро заради смяна на методиката, по която се изчислява една от най-масовите операции, свързани с ползване на карти.

Ако банките искат да бъдат социално ориентирани, ще намерят начин да създадат продукти с облекчени условия за пенсионерите в сравнение със стандартните клиенти, твърди тя. И изчислява, че ако пенсионер получава средната за страната пенсия и я изтегли накуп, при заложена такса от 0,16%, ще плати 0,90 лева за транзакцията.

Опитът показва, че пенсионерите теглят пенсията си накуп и не извършват голям брой операции. И в момента има редица продукти, които са предназначени за пенсионери, но малцина ги ползват. Може би е време с увеличаването на таксите банките да помислят за тази таргет група, като направят преференциални и по-ниски такси за нея, казва Десислава Николова. Проблемът е, че когато се привилегирова една социално уязвима група по отношение на доходи, особено когато става дума за нарастваща инфлация, и други групи ще искат това. Малко е тънък моментът. Има какво да се желае и да се мисли в тази посока, смята тя. 

Кой с колко вдига таксите?

От 28 март Банка ДСК вдига таксите за изтегляне и внасяне на пари в брой. Таксата за изтегляне на пари от офис на банката с предварителна поръчка ще стане 0,6% от сумата, само че не по-малко от 6 лева. Тази такса ще важи и за изтегляне на по-малки суми - примерно 500-600 лева. Сега таксата за изтегляне на суми под 2000 лева е единствено 0,5% от средствата, само че не по-малко от 5 лева.

Банка ДСК е сред първите, които "повличат крак" при своите такси, а по-късно и други банки следват примера й. Например Банка ДСК вкара такса при изтегляне от банкомат, която не е закрепена, а е процент от сумата - 0,15%. След това такава такса бе въведена и от други банки. Банка ДСК първа вкара и такса за внасяне на пари на банкомат.

ОББ също съобщи, че увеличава някои от таксите си за внасяне на пари в брой в офис на банката и това ще се случи от 4 април. Таксата за внасяне на пари в брой по сметка на компания ще стане 0,4% от сумата, само че не по-малко от 4,50 лева. Сега таксата за същата услуга е 0,3% от сумата и не по-малко от 4 лева.

От февруари поскъпна ползването на дебитна карта на ПИБ. При всяко теглене на по-големи суми от банкомат на банката се начисляват 0,1%, но не по-малко от 0,30 лв. При теглене от устройство на друга банка таксата е 0,2%, но не по-малко от 1,50 лв. Справка за наличност по картата ще струва 0,50 лв.

От 26 януари ЦКБ повиши таксата за теглене от банкомат на друга банка от 1,30 лв. на 1,50 лв., като това важи и за граждани, и за бизнес клиенти.

Поскъпнаха и повечето други услуги, които банките предлагат. УниКредит Булбанк например вече преиздава пинкод на дебитните карти срещу 5 вместо срещу 3 лв. А който използва картите на трезора в онлайн системата ePay.bg, вече плаща 50 ст. вместо 20 ст. Вдигнати са и такси за внасяне и теглене на пари на гише в офис на банката. За теглене на суми до 2000 лв. се искат не 6 лв., а 0,5% от сумата, но не по-малко от 6 лв. Междубанковият превод на каса вече е 6 лв. в УниКредит Булбанк, но през "Булбанк Мобайл" той излиза 1,20 лв. Вътрешнобанковият превод в левове също вече е поскъпнал до 6 лв.