БНР има капацитет да бъде лидер

Своеобразен публичен отчет за програмната, технологичната и инвестиционната дейност на Българското национално радио от 1 юни 2007 г. до 30 април 2010 г. направи ръководството на медията с издаването на специален сборник "3 от 75". Привличането на младежката аудитория е сред акцентите на всички програми от семейството на БНР, подчерта генералният директор Валери Тодоров. Развитието на интернет сайта и създаването на специални предавания за младите също е част от стратегията на медията. Планира се в студиата на БНР да се инсталират камери, чрез които да се визуализира случващото се в ефира. "Ще си сътрудничим с БНТ, но това не означава, че двете медии ще се слеят. Смятам, че БНР и БНТ трябва да развиват потенциала си като две отделни институции", уточни още генералният директор на БНР.
Програмата с 40-годишна история - "Хоризонт" - акцентира на нови проекти и запазване на традициите. "Христо Ботев" продължава да се утвърждава като културното радио на България. А най-младата програма на БНР - "Радио София" - за 3 години от създаването си заслужено може да се нарече най-столичното радио. Тези и други посоки бяха очертани на специалната пресконференция на БНР.

- Господин Тодоров, какво ви струва Българското национално радио години наред да запазва лидерското място в ефира?
- Необходима е голяма енергичност в условията на съкратено финансиране. В много направления работим с повече ентусиазъм, колкото и нелепо да изглежда на фона на пазарните условия тази дума, но това е факт. В БНР работят много професионалисти, утвърдени личности в различни области. За тях е професионална амбиция и задължение да не слизат под нивото, задължително за такава институция, каквато е Българското национално радио. Имаме много идеи и благодарение на технологиите те се осъществяват. Залагаме на два основни фактора - акцент върху развитието на техниката и технологиите и разширяване на форматите както на жанровото разнообразие на програмите, така и на платформите за приемане на нашите програми. Видими са усилията, които полагаме за присъствието на БНР в интернет пространството. Но ние излъчваме и сателитно, и цифрово - практически във всички платформи и технологии, които съществуват в страната. А това е много трудоемко и доста скъпо удоволствие.
- Вашият бюджет често е обект на коментари...
- По-голяма част от този бюджет - повече от половината - отива за такси за радиоразпръскване. Проблем е и ниското заплащане на нашите служители - журналисти и всички технически специалисти. Това са хора с изключително висока квалификация. В международните редакции работят професионалисти, владеещи по няколко езика. Лично за мен е обидно, че тези хора получават толкова ниски заплати. Но такава е ситуацията в страната. Не го казвам с оплакване, отбелязвам го като факт. И целта на нашите усилия ще бъде с разнообразяването на възможностите за изява това да се отрази и на заплащането.
- Съществува ли конкуренция между програмите на БНР - "Хоризонт", "Христо Ботев", "Радио България", "Радио София"? Успяват ли те да намерят своята специфична аудитория?
- Когато започнахме реформите в БНР, имаше и опасения между различните програми, че те може да си отнемат слушателите. Практиката показа, че наистина аудиторията сърфира на честотите на БНР. Но в края на краищата за нас е важно, че тя се задържа именно на вълните на нашите програми. Тоест публиката не търси различното извън нас, а ни остава вярна. Това изключително разнообразие на музикални жанрове, което ние представихме през последните години, съчетано с цялата мощ на информационната ни мрежа, доказва, че БНР има капацитет да бъде лидер. И то не само лидер в радиоефира, но и в обществения интерес, което за нас е далеч по-важно. Смятам, че признанието на аудиторията е нашата най-голяма сила. Това се доказва и от обществения характер на нашите програми. Знаете, че в частния бизнес собствениците се сменят. При нас критериите са два. Единият е професионален, другият е Закон за радиото и телевизията. Стремим се да отговорим на онези очаквания и изисквания, които има към нас. И същевременно да покажем онова богатство, което е създадено през годините. С цялото ми уважение към колегите от частния сектор, много от тях са започнали именно благодарение на фондовете на БНР. И разрушаването на този потенциал би нанесло непоправима вреда на културата, на нацията, на обществото. Така че трябва да бъдем много предпазливи. И когато говорим за конкуренция, нека тя съществува, но да не води до разрушаване на базисни опори на националната ни култура. С шестте музикални състава, с факта, че ние сме най-големият медиен партньор в страната, най-големият продуцент на музика, радиодраматургия и редица други продукти, които са рядкост, твърде скъпи и неатрактивни за частния пазар, с целия този потенциал даваме на обществото самочувствие. Дори със самия факт, че на 11 езика предаваме за чужбина. Това е една възможност за аудиторията навън, за семействата на българите, които за съжаление вече губят родния си език като майчин. С програмите си на български ги окуражаваме, даваме им знак, че България мисли за тях, не забравя, че сме част от една глобална общност. Така че грижите ни за езика също са голяма и важна част от програмите на БНР.
- Как ще бъде разпространяван този публичен отчет, който събрахте в атрактивно издание?
- Вече го разпратихме до по-важните институции. Това наистина е един публичен отчет на стореното през последните 3 години и оценка за състоянието на БНР, направена от колегите. Изданието дава възможност да се съпостави представеното като статистика. С това даваме знак, че тази практика с публични отчети ще продължи през определени периоди за по-широк достъп. Сборникът има и познавателен характер - представя най-важното от политиката на БНР и вижданията на колегите за налагане на обществените формати.