Поезия
79 години от Деня на победата
/ брой: 86
Руска песен
Дора Габе
Във моя дом, високо под небето,
четирима воини запяха,
запяха за далечната земя,
запяха за далечни градове
и за онез реки широки, пълноводни,
където някога живяха.
Един от тях очите си затвори,
отметна русата глава,
а вторият, застанал прав,
подпрял ръка върху другарско рамо,
повтаря само
тъжните слова:
"Не лист багряный,
а наши раны
алели на речном песке!"
Най-младият от тях,
със три звезди, с трапчинки,
със буйния поток от къдрици,
усмихнато отмерва такт...
До него лейтенантът, свел очи,
подпрял глава с ръце,
мълчи...
Косата му е рано побеляла,
в пръстите догаря
недоизпушена цигара...
А с песента нахлуват в стаята
далечните земи с тополи острочели
със бели къщици и месеца над тях;
далечни градове, където ги очакват
две майчини очи и весел, детски смях;
далечните реки, широки, пълноводни,
където плуват бели платноходи
и някоя ръчица с кърпа дава знак,
а на брега е млад казак...
Високо под небето
в моя дом,
четирима воини запяха.
"Мы снова покидаем
наш любимый край:
не на восток, на запад мы идём!"
Братя
Георги Джагаров
Врагът е враг,
но на света сте вие.
И всеки ден и час
за вас сърцето ми тупти и бие,
единствено за вас.
През ужаса,
през грохота на боя,
през мрака и дима
до фронта аз долитам, братя мои,
до вашата земя.
Степта белей, додето поглед стига.
И черни танкова в снега пълзят…
О, нека мине бясната верига
през мойта гръд;
бесилките сред селищата стари
над мен да метнат връв;
да пламнат безпощадните пожари
от мойта кръв;
и в мойте кости нека се пречупи
зъл всеки щик;
да падна аз под преспите, затрупан
с последен вик;
и нека да изгния в равнините
сред студ и зной...
Но вие, нека вие победите
Във този бой.
Макар осъдена, макар разпната
на всички ветрове,
България все вас очаква, братя,
Все вас зове.
Не сме сломени. На света сте вие.
И всеки ден и час
за вас сърцето ми тупти и бие,
единствено за вас.
Победител
Драгомир Шопов
Не въздишка, не въздишка - песен ще се понесе,
песен весела, войнишка, край Московското шосе.
Гимнастьорка ще затрепка и пагон ще заблести.
Аз стоя пред тази гледка, вдаден в нея цял почти.
И веднага ще си спомня, Боже, сякаш, че е днес,
светла равнина, огромна и онази крепост в Брест.
Беше рано. И в простора марш военен проехтя
над притихналите хора, над венци и над цветя.
Ах, "Вставай, страна" звучеше върху кули и стени.
Беше мир. Спокойно беше, сякаш всичките войни
бяха тука победени във един ужасен бой...
Изведнъж съвсем до мене мина пак войнишки строй -
покрай каменни руини, покрай плочи с имена.
Гледах аз очите сини на огромната страна
и си мислех - не, не може този свят да страда пак
и брезите да тревожи яростен картечен грак.
Щом от крепостта излизат гълъбите на ята -
този свят е победител над войната и смъртта.
Колко време оттогава! Ти си спомняш руски лес.
Времето във нас остава. В нас са крепостта и Брест.
В нас е крепостта войнишка край шосето за Москва.
Споменът не е въздишка. И е вечен със това!
Аз зная, нямам никаква вина...
Александър Твардовски (Русия)
Аз зная, нямам никаква вина
пред падналите в страшната война,
отнесените от смъртта нелепа.
И аз със тях наравно съм се бил.
Не съм могъл - не съм ги защитил.
Така е, да. И все пак, все пак, все пак...
Превод Андрей Германов
Чакай ме и ще се върна
Константин Симонов (Русия)
Чакай, ще се върна пак.
Чакай своя мъж,
чакай ме в тъга и в мрак
с жълт проливен дъжд,
чакай в бурни снегове,
чакай в пек и зной,
друг дори да не зове
спомен твой и мой.
Чакай без писма и вест,
чакай всеки ден
и дори да свършат днес
чакащите мен.
Чакай ме, ще дойда пак,
не желай късмет
на забравилите как
бе светът ни в ред.
Нека вярват майка, син
в туй, че съм умрял,
и другари до един
да приседнат в жал,
люто вино мойта прах
помен щом обвий...
Чакай ме. Не бързай, с тях
глътчица не пий.
Чакай, ще се върне тук
образът ми блед.
Щом съм на смъртта напук,
ще решат: "Късмет!"
Кой ще разбере това -
клада как гаси,
чакайки, ме призова,
с вяра ме спаси.
Само с теб ще знаем как
оживял съм тук -
чакаше ме пак и пак
както никой друг.
Превод Красимир Георгиев
Само той не се върна от боя
Владимир Висоцки (Русия)
Всичко някак е друго... А както преди
пак просторът е тих и спокоен,
и гората е същата с тези води...
Само той не се върна от боя...
Аз не знам кой беше прав - често спореше с мен
и държеше на правдата своя.
Аз разбрах, че ми липсва от онзи момент,
в който той не се върна от боя.
Неуместно мълчеше, не пееше в такт,
нещо друго все бъбреше, свое,
всяка сутрин ме будеше още по мрак,
а от вчера го няма. От боя.
И не само това, че е пусто сега:
изведнъж осъзнах - бяхме двама...
И раздухваше вятърът мойта тъга,
щом след боя разбрах, че го няма.
Пролетта се отскубна днес като от плен
и гласът ми увисна в покоя:
"Ще запалим ли, брат!" - но е тихо край мен.
Вчера той не се върна от боя.
С нас отново са мъртвите, щом сме в беда.
Те са даже в смъртта часови...
Отразен в тоя лес като в синя вода,
небосводът притихва спокоен.
И в землянката имаше място за нас,
беше общо и времето в строя.
Всичко вече е мое, но мисля, че аз,
сякаш аз не се върнах от боя.
Превод Димитър Тонев
Пролет
Борис Пастернак (Русия)
Тази пролет всичко е особено.
Шумят по-живо и врабците.
В душите светло и спокойно е.
Но как това да изразите?
Днес инак мислят, изявяват се
в октава гръмка, с глас свободен
сред хора земен отзовават се
освободените народи.
Дъхът на пролетта в родината
изтрива зимните пространства,
пъртините, в сълзи изминати
от покрусеното славянство.
Навред треви подават кълнове
и в стара Прага стръмни, криви
мълчат днес улици и хълмове -
но пак ще зашумят игриво.
Ще никнат в Чехия, Моравия
и Сърбия поеми светли
под пластовете от безправия
като цветя под снеговете.
Ще мине всичко в легендарното -
като резбите позлатени
по зидовете на болярите
и на Василия Блажени.
Най-скъпа на света от всичко е
Москва за нощния мечтател.
Той тук при първоизточника е
на новия век на земята.
Превод Елисавета Багряна