Суета
За рожбите с любов, или удивителни "детски" факти и традиции
Списъкът с невероятни факти за малчуганите по света постоянно се попълва с нови удивителни открития
/ брой: 102
На всеки три секунди в света се ражда нов човек. Още от момента на появата си на бял свят децата са способни да направят живота на възрастните непредсказуем: понякога той е забавен, често дори луд, но и безкрайно щастлив. Малчуганите с лекота подкупват със своята непосредственост не само родителите си, но и почти всички близки и далечни роднини, приятели, а също така и непознати. Вроденото доверие на рожбите към света и искреността им всъщност ни подсказват, че няма нищо по-крехко и безпомощно от тях. В действителност обаче съществуват доста факти, които разкриват колко много не се знае от повечето хора за отрочетата ни.
Експерти твърдят, че кърменето осигурява на бебетата явни предимства: при онези, които се хранят само с майчино мляко в първите три месеца от живота, когнитивното развитие е с 30% по-голямо от децата, получаващи изкуствени или адаптирани смеси.
Когато са само на един ден, момичетата проявяват интерес към лицата на околните, а момчетата на същата възраст предпочитат да обръщат внимание на движенията.
До 4-6-месечна възраст децата рефлекторно могат да плуват. След това се налага да се учат отново на това иначе вродено умение.
Новородените лесно различават червения и зеления цвят, но не и синия. Любопитно е също, че плачейки, имитират гласовете на майките им. Когато крещят, французойките го правят с висок тон, а германките - с нисък. По същия начин звучат и бебетата им.
По документи корейските малчугани винаги са по-големи от връстниците им по света заради факта, че 9-те месеца от живота им в утробата на майката се добавят към тяхната възраст.
Забелязано е, че в следвоенен период се раждат много повече момчета. Това необичайно явление дори получава специфично название - феномен на завърналия се войник.
В първите три седмици след появата на бял свят бебетата крещят, но не плачат в истинския смисъл на думата, тоест нямат сълзи.
В племето навахо пък имат специално отношение към първата усмивка на бебето. По този повод се организират тържества, а този, който успее да накара бебето да се засмее истински за по-дълго време, става почетен гост на церемонията и му се оказва особено внимание, като се поднасят най-вкусни ястия и най-големи парчета месо.
Добре е да се спомене и любопитна подробност, че през 1962 г. в Танзания е регистрирана епидемия на веселието, която засяга над хиляда деца. Всичко започва от кикота на три ученички в селището Кашаша. След тях започват да се смеят и останали девойки. Необясними пристъпи продължават от час до няколко дни и постепенно обхващат цялото школо, което скоро се налага да бъде закрито, тъй като никой в него не е способен да се отдаде на образователния процес. Но "заразата" плъзва и по други населени места. Окончателно "болестта на хихикането" изчезва от само себе си след година и половина.
В индийското село Мусти новородените се хвърлят от покрива на местния храм (висок 15 метра) върху опъната отдолу мрежа. Смята се, че по този начин децата се сдобиват със сила и здраве.
Доказано е, че много и активно пълзящи бебета по-лесно се справят по-късно в училището от децата, които направо се опитват да проходят.
Децата започват да разбират даден език доста преди самите те да проговорят. Няма да си спомнят какво им се е случвало вероятно чак до 3-годишна възраст. Това явление психолозите наричат инфантилна амнезия. Характерното за нея е, че малчуганите губят представа за някои моменти от живота им, докато растат, и това продължава чак до юношеството. Въпреки това, добре е възрастните да направят всичко възможно малчуганите да имат щастливо детство.
За най-умно хлапе на света се смята Ганеш Ситам-Палам. Едва 7-годишен, той става студент в университет. Планира на 13 да получи научна степен. А 11-годишният жител на Египет Махмуд Ваил е вписан в Книгата с рекорди на Гинес благодарение на гениалните му умствени способности: може да умножава и да дели наум 9-значни числа със скоростта на компютър.
В доста от големите градове по света съществуват клубове за деца индиго. Те обаче са от затворен тип, и то не защото по този начин искат да изолират малчуганите от света, а за да не изглеждат като черни овце (или бели врани) на фона на връстниците си. Някои от членовете на тези дружества на 5 вече говорят на 4 езика или пишат поеми. В древността подобни личности се смятат за гении или за луди. Но някои наистина остават в историята като вундеркинди, сред които, разбира се, е Волфганг Амадеус Моцарт, Блез Паскал, Карл Фридрих Гаус, Леонардо да Винчи и др.
Ето такъв е животът на децата - понякога странен, неразбираем, а често дори будещ недоумение. Но винаги е интересен, както споменатите факти, чийто списък постоянно се попълва с нови удивителни открития.