Гневно
Народен ли е Народният театър?
/ брой: 121
През пролетта американският киноактьор, режисьор и продуцент от хърватски произход Джон Малкович проведе кастинг за пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът", която смята да постави на сцената на Народния театър "Иван Вазов". По неофициална информация, репетициите вече текат, а самият режисьор е поискал да не се вдига шум около неговата работа.
Но шум трябва да се вдигне. Няма друг писател, който да е осмял българите така, както го прави Бърнард Шоу в тази скандална за нас пиеса.
Ирландецът пише творбата си за България, в която той самият признава, че никога не е бил. По-голяма част от героите са българи, самото действие се развива в България по време на Сръбско-българската война през 1885 г. Българите в пиесата са описани комично като елементарни и глупави хора, които не се къпят и не четат. Осмяна е и храбростта на нашата армия. "Имам един английски бултериер, който има кураж колкото цялата българска нация и руската зад гърба", казва един от героите.
Пиесата се играе за първи път в Лондон през 1894 г. и е посрещната с аплодисменти от тогавашната британска публика. Британците неведнъж са демонстрирали високомерно пренебрежение към българите, достатъчно е да си спомним и за отношението на Чърчил към нас.
Българските студенти в Европа обаче посрещат пиесата с възмущение и я освиркват, а някои театри я свалят от програмата си. Авторът отговаря с обвинение, че българите нямат чувство за хумор.
Интересно, за какво чувство за хумор става дума, когато се осмива една нация. Да аплодираш такава творба би било най-малкото проява на национален нихилизъм и отцеругателство. Като какво тогава може да се определи решението на ръководството на Народния театър да я постави на сцената си? Това ли е пиесата, от която имаме нужда днес? От осмиване и отричане на българското? Тази пиеса е обида за всеки истински българин.
Творбата е първият комерсиален успех на Бърнард Шоу. Но с него той налага по света мнението за българите като един изостанал и незаслужаващ уважение народ.
Самата пиеса е публикувана за първи път у нас от Университетското издателство "Св. Климент Охридски" едва през 2018 г. Днес книгата не може да се намери - дали е изчерпана, дали е нарочно скрита...
Най-малкото е цинично такава пиеса да се играе в театъра, който има определението "народен" и който носи името на най-големия български родолюбец Иван Вазов. Цинично е и на всяка друга българска сцена.
Това няма да е първи път, когато Народният театър поставя скандална пиеса. Неотдавна бе премиерата на политкоректната и доста вулгарна "Хага" на украинката Саша Денисова и режисирана от Галин Стоев. Пиесата е русофобска и раздели допълнително народа. Натегачеството възмути известни наши актьори и режисьори, които се обявиха против намесването на политиката в театъра. Дори по времето на "желязната завеса" никой не си е позволявал такова нещо - все едно да окарикатуриш образа на Никсън или Рейгън.
А бяха времена, когато на сцената на театъра се играеше "Хъшове" на Александър Морфов - постановка, която събираше възторжена публика и възпитаваше в патриотизъм. Днес обаче я няма. За сметка на това има "Хага", готвят ни "Оръжията и човекът". Народен ли е въобще Народният театър?