Интервю
Проф. Владимир Ставрев:
В здравеопазването пари има, но няма контрол
Щом ползват обществен ресурс, всички болници трябва да правят обществени поръчки, категоричен е кандидатът за народен представител от "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" в 17 МИР Пловдив-област
/ брой: 201
Изключителният професионален път на човека и лекаря Владимир Ставрев трудно може да се побере в няколко реда. Не търси прожекторите, за да застане под светлината им. Търси най-краткия и полезен път към пациента, за да облекчи болката му.
Началникът на Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ "Св. Георги" и ръководител на Катедра по ортопедия и травматология в Медицинския университет в Пловдив проф. д-р Владимир Ставрев, д.м.н. е роден на 21 март 1968 г. в Пловдив. Син е на доайена в българската ортопедия и травматология проф. д-р Павел Ставрев.
Проф. Ставрев (младши) е възпитаник на английската езикова гимназия и на Медицинския университет в родния си град. Лекарската си кариера започва като стажант в Републиканския център по протезиране и възстановителна хирургия в София. През 1996 г. след конкурс е избран за редовен докторант към Катедрата по ортопедия и травматология на МУ-Пловдив. Успешно защитава дисертация на тема: "Експериментално-клинично проучване върху функцията и зарастването на костите на предмишницата".
Провел е множество специализации в различни ортопедо-травматологични центрове в Англия, Франция, Русия, Швейцария и в други страни. Участва като лектор в множество международни форуми по специалността.
Републикански консултант по ортопедия и травматология, външен експерт към Фонда за лечение на деца към НЗОК и към Фонда за лечение на българи в чужбина.
- Проф. Ставрев, всяка година се увеличават парите за здраве, но нещата в здравеопазването ни не вървят. Как системата да стане по-дружелюбна към болните и към работещите в нея?
- Над 30 години работя в системата на здравеопазването и усещам напрежение и сред пациентите, и сред лекари, сестри, лаборанти, санитари. Затова напълно подкрепям заложеното в сектор "Здравеопазване" в програмата със 100 решения на "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА".
Всички болници у нас в момента, независимо от собствеността им (държавни, общински, частни), са търговски дружества. Убеден съм, че държавата трябва да поеме ангажимент за своята собственост. Още повече че един от основните ангажименти на държавата е здравеопазването.
- Тоест?
- Големите държавни болници и общинските да не бъдат търговски дружества, а да се намери механизъм да се одържавят. От обединението сме на мнение, че трябва да се сформира работна група, която да изработи проектозакон.
Като лекар, който работи в най-голямата на Балканите болница, мога да кажа, че при нас идват пациенти в нелеко състояние, които вече са преминали през няколко болници, често частни. Във всяко лечебно заведение са били лекувани, често за едно и също, и всяко от заведенията е получавало пари за дейността си (източван е ресурс от обществената здравноосигурителна каса). Но състоянието на болния не се е подобрило и накрая той идва в голямата държавна болница, която го приема, защото няма право да връща болен, независимо дали е здравноосигурен или не е. Касата плаща на всяко лечебно заведение за извършената дейност, независимо дали болният е излекуван или не. От друга страна в една голяма държавна болница, каквато е и нашата, много често се налага да лекува бездомници, скитници и пр., които обикновено не са осигурени и в повечето случаи нямат дори документи, поради което се налага да остават в болницата седмици и дори месеци, защото процедурата е доста тромава. Имаме болни, които лежат седмици и месеци, за което болницата има разходи. Една частна болница не може да си го позволи.
Да, в системата пари има, но същественият въпрос е как да се спре източването на финансов ресурс.
- Как?
- Лесно е, като се наблегне на обратната връзка. Тоест всеки български гражданин да има улеснен достъп до здравното си досие. Живеем в ерата на дигитализацията и трябва всеки един от нас да може да влезе по електронен път в личното си здравно досие и да провери дали наистина му е направена една или друга манипулация, проведен ли е прегледът, извършена ли е операцията, бил ли е хоспитализиран и т.н. Така, ако някой фантомно е "приеман" в болница или многократно "опериран", да сезира контролните органи и да се вземат съответните мерки. Да, вече има такива платформи, но достъпът трябва да е улеснен.
По отношение на контрола има още един важен момент - обществените поръчки за лекарства, консумативи и медицински изделия. В момента те са задължителни само за държавните и общинските болници, но не и за частните. Неведнъж сме били свидетели на скандали - например едно и също лекарство, реимбурсирано от НЗОК, в държавна или общинска болница има една цена, а в частна - няколко пъти по-висока. В същото време всички болници, независимо от собствеността, ползват обществен ресурс. Щом е така, трябва и частните да правят обществени поръчки. В това отношение са необходими законодателни промени и левицата ще внесе съответните предложения.
Работил съм в Австрия. Там има няколко здравноосигурителни каси и те се конкурират помежду си. Но по-важно е друго - проверяващите са лекари специалисти с голям опит, понякога пенсионери, наети от съответния фонд, и ако лекарят не е направил нещо както трябва, ще бъде хванат. У нас контрольорите често дори са без медицинско образование и проверяват къде има подпис, къде няма, коя графа е попълнена, коя - не, но трудно биха разбрали дали има пропуски в лечението и по този начин неправомерно да се източва касата. В Англия например NHS плаща за завършено лечение и ако има рехоспитализация за същото заболяване, парите трябва да бъдат върнати. Докато у нас един пациент може да бъде хоспитализиран по няколко пъти за едно и също заболяване в различни болници, като всяка от тях си е взела парите по клиничната пътека, а болният пак не е излекуван. Затова е необходима промяна в законодателството - да се плаща на лечебното заведение, когато лечението е завършено и болният е излекуван от това, за което е приет.
- Според Вас, как може да бъде преодолян парадоксът здравноосигурен да доплаща за нещо, за което е платил вече осигуровки?
- Идеята на левицата е, премахвайки търговския статут на държавни и общински болници, здравноосигуреният да не доплаща. Ако пациентът не е осигурен, може да възстанови осигурителните си права, а ако не желае, може да плаща за лечението си според ценоразписа на лечебното заведение.
Друг важен момент в тази програма от 100 решения е лекарствата и консумативите за лечение на болни над 75 г. да не се плащат от пациента. Както е с българските деца. Лечението за дете от 0 до 18 г. е безплатно. Но стане ли детето на 18 г. и 1 ден, трябва да доплаща и за лекарства, и за медицински изделия, и за специални храни и пр. Това е изключително сериозен проблем за деца с хронични и с много тежки заболявания. Затова, ако бъда избран за народен представител, ще работя точно в тази посока. Проблемът ми е много добре познат - външен експерт съм и на Фонда за лечение на деца към НЗОК, и на Фонда за лечение на български граждани в чужбина. Например дете с тежка церебрална парализа (заболяване за цял живот) щом навърши 18 г., голяма част от лечението му става платено. И тук идва парадоксът - тъй като в България трябва част от лечението му да се плаща, семейството кандидатства за скъпоструващо лечение в чужбина и ако бъде одобрено, лечението му ще бъде безплатно в чужбина. Но, ако остане в България, след навършване на 18 г., трябва да доплаща за лекарства, консумативи, медицински изделия, независимо че има 100% загубена работоспособност и има потребност от чужда помощ. Аз и колегите ми от обединената левица ще се борим да променим това.
- Защо се кандидатирате за депутат от левицата?
- От около 30 години съм редови член на БСП. Мотивира ме фактът, че очевидно в здравеопазването нещата не вървят на добре. Това, което ме окуражи, е, че левицата най-сетне започна да се обединява. Допаднаха ми и предвидените промени в програмата в сектор "Здравеопазване". Вие отбелязахте, че в здравеопазването има много пари, рекордно много - над 8 млрд. лв., а недоволни са и пациентите, и медицинските служители. Значи нещо не е наред и ние трябва поне да опитаме да коригираме нещата, за да бъдат и едните, и другите по-доволни от здравната система.
Уникална за България операция
"Уникална за България операция". Не за пръв път това се казва за ортопед-травматолога проф. Владимир Ставрев. Преди година заедно с екипа си той спаси от ампутация крака на 63-годишен мъж със злокачествен тумор на подбедрицата, като му присади изкуствена става, създадена специално за него на 3D принтер. Преди няколко дни екипът на проф. Ставрев извърши нова трансплантация - този път на ръка на дете. Момиченцето е диагностицирано със сарком на Юинг. Злокочаственият тумор обхваща дясната ръка на детето в областта на рамото.
"В миналото, когато съм асистирал на стари професори, в такива случаи практиката бе пълна ампутация на цялата ръка заедно с лопатката. Ако това се случи, тялото на детето ще остане асиметрично... Присаждането на 3Д принтирана изкуствена става спасява ръката", обяснява лекарят. Ставата е изработена специално за това дете и замества премахнатите лопатка и горен край на дясна раменна кост. "От справката, която аз и колегите ми направихме, видяхме, че подобни операции се извършват по света в големи специализирани по туморна хирургия центрове. Операцията бе премерен риск, а екипът ни се подготвяше за нея от месеци", разказва проф. Ставрев.
Тъй като операцията е извършена на дете, стойността й, както и стойността на индивидуално изработената 3Д принтирана изкуствена става поема държавата, казва проф. Ставрев.
Дали е възможно подобни операции да се извършват у нас по-често? "За такава високоспециализирана операция лекарят трябва да е изключително добре анатомически ориентиран, а според европейските и българските изисквания за извършването на подобни хирургични интервенции е необходима допълнителна специална квалификация, която се получава след съответното обучение и положен изпит. Такава операция не може да бъде извършена от ортопед, току-що взел специалност", казва специалистът. Неговата и на екипа му работа е ясен знак за високото ниво на българската медицина и надежда за добро качество на живот на пациентите им.