25 години ДУМА
Спомени на ветерана
Солидарността на "Гръмовержeца" от Лондон с "конфискувания" български вестник
/ брой: 73
В зората на съсипващия ни и до днес преход към демокрация, в ерата на българския феномен масово политическо пребоядисване бе приет Закон за конфискация на имуществото на тоталитарните партии и организации. Под ударите на този закон попадна и вестник ДУМА - сградата, в която се помещаваше редакцията, печатницата, партийното издателство, а също и клубовете в столицата и страната. Не бяха пожалени дори библиотеки и музеи, свързани с партийната история... Конфискувани бяха и картините, дарени на вестника от десетки български майстори на изобразителното изкуство.
Това бяха условията, в които прохождащият ляв вестник, скъсал с консервативната традиция, извърши истинска медийна революция. ДУМА положи началото на голямата промяна в целия печат - започна бързо разкрепостяване на словото. Първопроходецът в тази промяна за изпълването на словото с реално съдържание далеч неслучайно бе именно ДУМА, вестникът, който казваше истината. Тиражът му в онези дни надхвърли милион - един исторически рекорд. В другите бивши соцстрани се случи точно обратното. Партийните вестници оцеляха, но със силно намалени тиражи. Парадоксален бе и фактът, че в България тъкмо бившият партиен орган стана флагман на промяната и в същото време - най-силното оръжие на БСП в усилията й да спаси светлата идея и да стане модерна лява европейска партия. Особено важна роля в този труден процес изигра една силна, безспорна и достойна личност - яркият публицист и дисидент Стефан Продев. Спомням си колко възторжено се изказа за него Петър Увалиев в своята работна стая на King`s Road в лондонския квартал Челси. Бележитият емигрант-ерудит, чийто живот бе висок пример за родолюбие, далеч не споделяше политическите възгледи на Продев, но това не му попречи да сподели с мен: "Искам, като дойда в България, да се поклоня на този човек заради неговото заглавие "Мили хора", появило се в един изпълнен с омраза свят". Година по-късно Увалиев бе гост на Продев. Двамата се срещаха няколко пъти и очевидно са имали много какво да си кажат.
Но да се върна към съдбата на вестника в онова време, в което той изигра решаваща роля за спечелването от БСП на първите демократични избори на 10 юни 1990 г. Това бе главната причина за смъртоносните удари срещу ДУМА, чийто екип от добри професионалисти бе с най-ниски заплати в цялата колегия. Вестникът беше на ръба не само поради хроничната липса или недостиг на средства, но и поради факта, че нямаше своя собствена разпространителска мрежа. В разпространението на печата по онова време доминираха ловко преориентирали се "сини" фирми. Затова левият вестник често не достигаше до своите верни читатели.
В тези трудни условия и големи изпитания предложих на Продев да изпратим от негово име писмо до британския "Таймс", в което да бъде описана съдбата на един "конфискуван" вестник и как се гази свободата на словото в България. От опита, който имах през осемдесетте години в Лондон като кореспондент на "Работническо дело", бях убеден, че писмото ще бъде публикувано. Защото най-престижният и най-цитираният вестник в света, с двувековна история, винаги е защитавал свободното слово не само на "Флийт стрийт". Така и стана - писмото намери място в читателските колонки на "Таймс". Този факт предизвика нервен срив у тогавашния лидер на сините - Филип Димитров. Той се оплака на управляващите тогава в Лондон консерватори, оспорвайки истинността на публикувания в "Таймс" текст. Но не постигна търсения ефект - да бъдат уличени в лъжа политическите му опоненти и да бъдат "издърпани ушите им". Вероятно в гимназията той бе пропуснал някои от уроците по британска история, в които са описани борбите за свободата на словото, започнали с преобърналата стария политически ред английска революция през ХVІІ век.
И така, идейните различия между прохождащия в сложни условия ДУМА и консервативния "Таймс", не без основания наричан "Гръмовержеца", в случая бяха без реално значение. Над тях бяха истината и свободното слово. На него бе служил и някогашният кореспондент на "Таймс" на Балканите - ирландецът Джеймс Дейвид Баучер. Той живее и работи в България от 1892 до 1915 г. и е ревностен защитник на българската кауза. В кореспонденциите си до "Таймс" Баучер остро критикува Букурещкия (1913 г.) и Ньойския договор (1919 г.), които смята за несправедливи и ощетяващи България. По време на Първата световна война многократно се обръща към представителите на Антантата с призив за по-справедливо отношение към България. Големият българофил, който ненавижда Фердинанд, е автор и на 14 страници за България в десетото издание на Британската енциклопедия. Голяма част от Македония той нарича историческа България. Значението на мисията на кореспондента на "Таймс" има особена стойност, тъй като се осъществява във време, когато страната ни е репресирана от Великите сили, правещи всичко възможно да попречат на нейното свободно развитие. Тя просто не хармонира с тогавашната политика на Великобритания на Балканите.
Историята с писмото на "конфискуваната" ДУМА и делото на Баучер имат една връзка - вестник "Таймс", чийто урок по принципност и толерантност и тогава, и в наши дни трябва да се помни. Особено от българските медии. Защото в тазгодишната класация за свободата на словото на "Репортери без граници" България е на 106-о място в света и на последно в Европейския съюз. Тъкмо поради това историческите примери не трябва да се забравят.
С Петър Увалиев в редакцията на ДУМА, 1993 г.
В международния отдел на вестника