Претекстът - Тонкинският инцидент
На днешния ден преди 46 години САЩ използват като повод едно стълкновение, за да обявят една от най-ужасяващите войни на изминалия век - Виетнамската
/ брой: 175
На 2 август 1964 разрушителят „Maddox“ (DD-731) се сблъсква с три виетнамски торпедни катера и им нанася щети, като претендира, че е бил атакуван. Два дни по-късно същият кораб, придружен от разрушителя „C. Turner Joy“ (DD-951), докладва за нов сблъсък със северновиетнамски съдове. Тези два инцидента са повод за първата акция на въоръжените сили на САЩ в Югоизточна Азия, или т.нар. Тонкински инцидент, който впоследствие американската администрация използва, за да започне войната срещу Виетнам. Въпреки недоказаността на тези обвинения, чрез резолюция, издействана от Конгреса, Линдън Джонсън и US-генералитета застават твърдо зад заявлението, че “сега ще разберат с кой те си имат работа" и започват широкомащабна война в Южен Виетнам и масирани бомбардировки над Севeрен. Равносметката от войната е, че САЩ хвърлят над Виетнам над 15 млн. тона бомби, унищожават почти половината от обработваемата земя и също толкова от тропическите гори в Южен Виетнам. Около 3 млн. виетнамци намират смъртта си, а повече от 57 000 американски войници никога не се завръщат по родните си места. Осакатените и безследно изчезналите са стотици хиляди.
Тези снимки обиколиха света, като потресоха с жестокостта си всички
През октомври 2005 във в. „Ню Йорк Таймс” излиза публикация, че флотското командване съзнателно е изопачило данните на разузнаването, представени пред политиците. На 30 ноември 2005 г. ВМС на САЩ разкриват архивите, според които „само информацията, която поддържа обвинението, че комунистите са атакували двата разрушителя, е предоставена на администрацията на президента.“ Фактически
присъствието на
виетнамски сили по време
на втората стрелба
изобщо не е доказано
На 9 февруари 1965 г. американските войски нахлуват във Виетнам. С това се поставя началото на активната намеса на САЩ във военния конфликт. Ангажираността на САЩ към проблемите на Виетнам датират още от средата на 50-те години, когато след приключване на втората колониална война между Виетнам и Франция азиатската държава е разделена на две – Северен и Южен Виетнам. Според мирната Женевска конференция от 1954 г. се предвижда провеждането на избори в срок от една година, които да обединят двете държави. САЩ са предизвикани да се намесят, тъй като се опасяват, че на изборите ще спечели комунистическата партия на Хо Ши Мин, който се радва на голяма популярност във Виетнам след успешно проведената от него военна кампания срещу Франция. Намесата на САЩ осуетява провеждането на президентските избори и това затвърждава разделянето на Виетнам. Така с резолюция, подписана от президента Дуайт Айзенхауер, се поставя началото на секретна програма, която предвижда проникване в Индокитай с военни, политически и икономически мерки. Съединените щати оказват сериозна финансова подкрепа за Южен Виетнам, пазарите се наводняват с американски стоки.
Войната във Виетнам предизвиква широко обществено недоволство, изразяващо се в мощно протестно движение
Американското правителство оказва и
сериозна политическа
подкрепа на своето
протеже Нго Дин Дием
Той изгражда един репресивен режим с много насилие и инсценирани съдебни процеси с присъди, изпълнявани на място. Напрежението в страната постепенно ескалира, особено след като Нго Дин Дием връща земята на местните феодали. В резултат на това в най-гъсто населения район на Южен Виетнам – делтата на р. Меконг, избухва въстание. Въстаниците овладяват голяма част от територията на страната и към края на 1960 г. основават Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам, а за негов председател е избран Нгуен Тхиу Тхо. Въстанието се превръща в сериозна заплаха за САЩ и техните икономически интереси. Това ги кара да преосмислят своята концепция. Ражда се идеята за т.нар. „специална война”, която предвижда американски войници да не участват пряко във военни действия, а да се конфронтират „азиатци срещу азиатци”. Автор на концепцията е ген. Максуел Тейлър. Но през 1964 г. става ясно, че опитите за изолиране на Националния фронт посредством изграждането на „стратегически селища”, в които да се концентрира по-голяма част от населението на Южен Виетнам, търпят неуспех. Не се осъществява желанието на САЩ да се прекъсне връзката между партизаните и местното население. Успоредно с това още от 1961 г. в пограничните райони на Южен Виетнам се предприемат масирани бомбардировки с цел изолирането на партизанското движение. Постепенно САЩ изоставят идеята, разпространявана охотно от тях пред света, че те са само наблюдатели на процесите във Виетнам. Започва да се разпространява тезата, че Южен Виетнам не може да бъде умиротворен, без
премахването на
комунистическия режим
в Северен Виетнам
Осъзнавайки своята безпомощност, САЩ започват да сипят обвинения към Северен Виетнам, че те подстрекават НФОЮВ, че се намесват в политиката на една суверенна държава и др. Политическият цинизъм достига връхната си точка, когато САЩ обявяват, че е въпрос на чест да защитят правителството в Южен Виетнам, с което имат договор за взаимопомощ. Това се превръща в опорен пункт на военната пропаганда на президента Линдън Джонсън. Проектът за война срещу Северен Виетнам се разработва в Пентагона още в началото на 1964 г. Планът е съгласуван с ЦРУ и Държавния департамент. Липсва само повод. И той е намерен. За такъв се използва обстрелването на американския миноносец „Медокс” в Тонкинския залив. Но реални военни действия на територията на Виетнам с участието на американски военни започват едва в началото на следващата 1965 г. Причината е, че предстоят президентски избори. След убийството на президента Кенеди през ноември 1963 г. неговото място се заема от Линдън Джонсън. Той се страхува, че общественото недоволство срещу войната във Виетнам може да обърне вота и затова
изчаква. Едва няколко седмици обаче, след като влиза в длъжност – на 7 февруари 1965 г., е
даден ход на операция
„Търкаляща се мълния”
Повод за това става нападението на НФОЮВ над американските казарми в Плейку, в резултат на което са убити или ранени 234 американски войници, а 31 самолета са повредени или унищожени. Два дни по-късно американските войски нахлуват във Виетнам. За следващите няколко години САЩ водят необявена въздушна война срещу Демократична република Виетнам. През първите три години от войната – до 1968 г., се следва т.нар. стратегия на паузите, която се изразява в няколкомесечни усилени бомбардировки, следвани от паузи. Целта е да се хвърли прах в очите на международната общественост, че всъщност САЩ желаят мир, но неотстъпчивото и жестоко правителство в Северен Виетнам не желае да се откаже от намесата си в Южен Виетнам. Всъщност по този начин САЩ си развързват ръцете за още по-масирани бомбардировки. Истината е, че над Виетнам са пуснати повече бомби отколкото над Европа по време на Втората световна война. Азиатската държава се превръща в опитен полигон, където американците изпробват новите си военни образци. Геноцидът над виетнамското население става факт на 9 март 1966 г., когато президентът Линдън Джонсън разрешава използването на напалм срещу гражданското население на Северен Виетнам. Освен това САЩ бомбардират диги и други напоителни съоръжения, което цели да провали оризовата реколта – основното средство за препитание и по този начин да предизвикат масов глад. Всичко това обаче води до мобилизиране на силите на виетнамците. На територията на страната се изграждат над 26 милиона бункера, в които населението се крие по време на бомбардировките. Освен това през Лаос и Камбоджа започва снабдяването с продоволствия населението и армията. Така плановете на американците
за бърза победа търпят пълно
поражение
В края на 1968 г. САЩ попадат в безизходица и са принудени да спрат бомбардировките. Това е единственото условие, което поставя Хо Ши Мин за започване на преговори с американците. Новият американски президент Ричард Никсън води преговорите с виетнамците в Париж, но скоро става ясно, че това е само печелене на време, „игра на дипломация”. Така усилията за мирно решаване на конфликта се провалят. Никсън надминава своя предшественик, като дава нареждане бомбардировките да обхванат и Камбоджа, за да се прекъсне пътят за доставки на продоволствия. Така войната се разпростира над целия Индокитайски полуостров.
Най-масираните бомбардировки над Виетнам са предприети от САЩ през 1972 г. Тогава, само за 12 дни, над Ханой и Хайфон са хвърлени над 100 хил. тона ракети и бомби, а това е един от най-гъсто населените райони в света. САЩ извършва множество жестокости и военнопрестъпления спрямо цивилното население на Виетнам, като най-известният такъв случай е клането в Ми Лай. По време на военните действия срещу Виетконг и Северновиетнамските въоръжени сили САЩ употребява и химическо оръжие. Над Виетнам са пуснати и хиляди тонове пестициди като Агент Ориндж за обезлесяването на горите в страната. В резултат на това хиляди деца във Виетнам и днес страдат от болести и малформации. Броят на жертвите от виетнамска страна надхвърля 2 милиона души. Въпреки мащабните военни операции САЩ не излизат победители. На 27 януари 1973 г. в Париж е сключено споразумение за прекратяване на огъня. Краят на войната идва на 30 април 1975 г., когато въоръжените виетнамски сили влизат в Сайгон.