Есента на Арабската пролет

Достатъчно беше да мине една година, за да стане ясно, че арабските революции лекомислено бяха обявени от участниците в тях и подкрепящите ги външни сили за ново начало и първа стъпка към демократизиране на довчерашните диктатури в Северна Африка. Но, далеч не случайно, се оказва, че въглените от пожарите на омразата още тлеят. Площад Тахрир в Кайро отново е арена на кървави сблъсъци, а Либия все повече започва да прилича на Афганистан - разпокъсана, без реална централна власт. Както твърди перуанският икономист Ернандо де Сото, в основата на Арабската пролет лежеше икономическата неувереност. Сото припомня трагизма на туниския уличен търговец Мохамед Буазизи, който на 17 декември 2010 г. се самозапали и постави началото на серията въстания. Той нямаше нито политически, нито религиозни мотиви - просто беше доведен до крайност от икономическата дискриминация и безправието. В арабския свят около 200 милиона души живеят като Буазизи. И революцията няма да спре, докато не бъде отстранена бедността - твърди Сото, който е съветник на лидерите на главната политическа сила в Египет - Мюсюлманските братя.
Вече няколко седмици не стихват сблъсъците между противници и привърженици на ислямисткия президент Мохамед Мурси. Запалени бяха офисите на "братята" в Суец, Порт Саид и в Александрия. Привърженици на светските опозиционни партии в най-многолюдната арабска държава се вдигнаха на протест срещу новата диктатура. На 22 ноември президентът Мурси издаде т.нар. "конституционна декларация" - декрет, който го прави неподвластен на контрол от нито една управленска структура.  Според спорния декрет решенията на президента са окончателни и не могат да бъдат оспорвани в съда. Декретът е наречен от опозицията "преврат сещу законноста", лишава съда от правото да осъществява надзор над работата на парламента, който трябва да изготви новата конституция на страната. Първата стъпка на "египетския фараон", както го нарече основният му опонент Мохамед ел Барадей, бе да уволни главния прокурор Абдел Мегид Махмуд и да инициира нов съдебен процес срещу бившия президент Хосни Мубарак. Ел-Барадей заяви, че не може да се преговаря с диктатор, който налага най-тежки антидемократични мерки, а след това предлага "да забравим за разногласията. Докато той не се откаже от новите си правомощия, диалог няма да има", казва Ел-Барадей.
Мурси удължи с два месеца мандата на парламента, в който мнозинство има партията  Мюсюлмански братя. Междувременно най-влиятелните съдии призоваха колегите си да обявят общонационална стачка, а демонстрантите, които изградиха палатков лагер на площад "Тахрир", щурмуваха правителствени сгради в Кайро. Опозицията формира координационен съвет и настоява за оставката на правителството и формиране на ново Конституционно събрание, в което да има представители на всички обществени и политически движения и партии. Миналият понеделник Мурси не успя да получи подкрепата на съдиите и демонстративно напусна преговорите с представители на Висшия съдебен съвет.
В тази обстановка ултраконсервативните салафити демонстрират влиянието си в цяла Северна Африка. В Египет и в Либия те искат нова конституция, основана на строгото тълкувание на законите на шариата. В Тунис бе записан със скрита камера лидерът на управляващата ислямистка партия Ал-Гануши, който препоръчва на радикалните салафити да действат чрез религиозните училища и радиопрограми и да търсят подкрепа за възгледите си.
Подобно на Египет, и в Либия радетелите на шариата са добре организирани и решителни в налагането на своя проект в хаотичната следреволюционна обстановка. Те посягат към властта, засилвайки постепенно позициите си във всички управленски структури. В проекта за Конституционна харта през преходния период  в Либия се казва, че "Ислямът е държавна религия, а основен източник на законодателството е шариатът". Това означава, че фундаменталните принципи на една демократична система - свободата, толерантността, плурализмът на мненията, правата на малцинствата, независимата съдебна власт и свободните медии - не могат да имат реална сила, тъй като ислямското право ги зачерква.
В Либия не секват междуплеменните войни и на практика централна власт няма. Отделните райони се контролират от военизирани формирования и от организации, останали верни на Либийската Джамахирия. В същото време показната привързаност към "стария режим" се наказва по бързата процедура. Хиляди са политическите затворници. На този фон в страната се нароиха десетки партии с ислямистки корени. Новините от Либия напомнят военни сводки. По-голямата част от територията на страната е под властта на различни военни групировки, появили се още по времето на Арабската пролет. Неотдавна при въоръжено стълкновение между племена в южната част на страната загинаха 150 души. Идеите на Запада за демократично развитие, свободни избори и нормален живот се провалиха. На власт след изборите през юли са противниците на Кадафи, които обаче не контролират страната. Ислямисти, свързани с Ал Кайда, например са установили емират в Дерна - Източна Либия, начело на който е Абделкарим ал-Хасади, бивш затворник в Гуантанамо. Според анализатори ислямистите планират  талибански сценарий в страната. Хаосът в източната част на Либия е пълен. Неотдавна  пилотите на два либийски бойни самолета се приземиха в Малта и дезертираха, след като им беше наредено и те отказаха да бомбардират протестиращи в Бенгази. Очевидци разказват, че в Триполи улиците са пусти, а местните жители се страхуват да излязат от домовете си. Твърди се, че въоръжени подръжници на Муамар Кадафи и наемници от други африкански страни извършват набези в столицата.
"Още преди година трябваше да е ясно, че ликвидирането на Кадафи е най-лесната част от задачата" - пише Саймън Тисдъл в "Гардиън". Убийството в Бенгази на американския посланик Кристофър Стивънс и трима други служители на американското посолство е най-фрапантният пример за засилващата се нестабилност и анархия в страната. "Която и да е либийска въоръжена група би могла да има пръст в жестоките убийства. Но всъщност отговорността трябва да се търси назад във времето, пряко или косвено от онези кръгове в Лондон, Париж, Брюксел и Вашингтон, които организираха интервенцията в Либия, без да си дават сметка за последствията" - пише Тисдъл. Западните сили отново разпалиха пожар, който не са в състояние да потушат. На Либия след Кадафи й  липсват жизнено национално политическо лидерство, конституция, работещи институции и най-важното - сигурност. Разделението Изток-Запад продължава да е сериозен проблем и днес. "В този вакуум - изтъква Тисдъл - се настаниха въоръжени групировки, които претендират за контрол върху парчетата от това, което допреди намесата на НАТО бе единна държава".
Според изследване на агенцията Small Arms Survey влиянието на многобройните малки въоръжени групировки е голямо предизвикателство за правителството и армията. Четири от тези групировки разполагат с 85 процента от оръжията, върху които държавата няма контрол. В Мисрата например освен 30 хиляди единици автоматични оръжия революционните бригади контролират 820 танка,  десетки тежки оръдия и 2300 коли, въоръжени с картечници и други. Мисрата се е превърнал в държава в държавата. Либия стремително върви към разпад. И няма сила, която може да спре този процес...

Революцията няма да спре, докато бедността в арабския свят не бъде изкоренена
БГНЕС

Либия изглежда силно уязвима от екстремистки идеологии. Салафитите са замесени в серия атаки срещу светилища - джамии и библиотеки на суфисти (мюсюлмански мистици) в Мисрата и Триполи. От ЮНЕСКО изразиха дълбоката си загриженост, след като като салафити разрушиха мавзолей. От организацията на ООН призоваха либийските власти и гражданското общество да поемат отговорностите си за опазване на културното наследство и значимите религиозни обекти.
Фундаменталистите са противници на мавзолеите, издигнати в памет на свещени за мюсюлманите фигури, тъй като те стават обект на народно благоговение. Според тях това противоречи на единствеността на Бога. Суфизмът е мистичната традиция в исляма. Етимологично названието е свързано и със "сафа", което значи "чист". Исторически суфизмът се разпространява успоредно с разпространението на исляма. За суфия е неотменно разбирането, че той е причастен към вътрешната истина на всички религии. А ислямът се приема като феноменалната среда, която дава възможност за най-пълно и автентично изявяване на същината на суфизма. Класическите суфистки учители дефинират суфизма като "учение, чиято цел е поправянето на сърцето и отвръщането му от всичко друго, освен от Бог".

"Франфуртер рундшау"

Египтяните се чувстват захвърлени на произвола на съдбата. В замяна на това, че президентът Мурси отчита интересите на западните страни, те му позволяват да възражда диктатурата. В отношенията между САЩ и Египет всичко е по старому. Египетското правителство защитава интересите на Запада в района. Президентът Мурси доказа, че е подходящ за ролята на посредник между Израел и Хамас. И поради това по негов адрес се сипят похвали от САЩ и Европа. Списание "Тайм" го номинира за мъж на годината. Западът обаче си затваря очите за факта, че в родината си Мурси все повече се отдалечава от обещанието си да води Египет по пътя на демокрацията. Декретът, приет на 22 ноември, разширява пълномощията му и на практика той разполага с неограничена и неконтролирана власт. В Египет ситуацията напомня за времето на Хосни Мубарак. (с големи съкращения)