„Желязното приятелство“ между Сърбия и Китай
/ брой: 88
Андрю ХИГИНС*
The New York Times
По време на посещението си в приятелски европейски страни китайският лидер Си Дзинпин отбелязва 25-ата годишнина от американската бомбардировка, която разруши китайското посолство в Белград. Тогава загинаха трима китайски журналисти.
В Белград Китай и Сърбия обявиха своето „желязно приятелство“ и подчертаха близките политически и икономически връзки между двете страни, които споделят предпазливостта си към Съединените щати.
„Железното приятелство между Китай и Сърбия издържа изпитанието на международните бури и бедствия. То има дълбоки исторически корени, силна политическа основа, широки общи интереси и силна обществена основа поддържа“, каза Си на президента Вучич.
За разлика от последното посещение на Си в Източна и Централна Европа през 2016 г., когато беше посрещнат с протести в Чешката република, сега той получи приятелски прием в Белград. Жителката на Белград Сара Маркович каза, че нейният баща и негови приятели - последователи на забраненото в Китай духовно движение Фалун Гонг, което Пекин нарича „зъл култ“, са били задържани малко преди посещението на Си. Но опитите да се свържем със сръбската полиция, за да потвърдим информацията, бяха неуспешни.
Китай е най-големият чуждестранен инвеститор в Сърбия. Нарастващите икономически връзки на двете страни разшириха отношенията, които започнаха преди разпадането на Югославия в началото на 90-те години.
Годишнината от бомбардировките на НАТО идва в момент, когато Си Дзинпин се опитва да укрепи отношенията със Съединените щати и Източна Европа. Очакваше се той да посети мястото на унищоженото посолство, както обикновено правеха китайски служители при посещения в Белград, но до късно вечерта той не се появи там. При последното си пътуване до Сърбия през 2016 г. Си посети китайския културен център, построен на мястото на американските ракетни удари.
Сърбия подписа договор с китайската CRRC Changchun Railway Vehicles Co за купуването на 20 влакови композиции. Влаковете ще развиват 200 км/ч и ще влязат в експлоатация през 2025 г. по напълно обновената линия от Белград до Будапеща. Разстоянието е 340 км - 180 км в Сърбия и 160 км в Унгария. С новите влакове и по новото трасе разстоянието между двете столици ще се взема за по-малко от три часа, вместо за осем, както е в момента
Интересното в случая е, че Си Дзинпин не повтори възмущението, изразено от китайското Министерство на външните работи, което прозвуча така: „Народът на Китай никога няма да забрави това варварско зверство, извършено от НАТО, никога няма да приемем тази трагична история да се повтори..."
Сърбия, която все още не е преглътнала поражението на християнските сърби от османските турци в битката през 1389 г., се вижда като
праведна държава, обидена от враждебните чужденци
Сърбия и Китай взаимно се подкрепят за териториалните си претенции: Китай претендира за отцепилия се остров Тайван, а Сърбия си иска Косово - бивша сръбска територия, обявила независимост след бомбардировките на НАТО.
„Имаме ясна позиция за целостта на Китай - Тайван е Китай! А Китай подкрепя териториалната цялост на Сърбия без никакви резерви“, каза президентът Вучич, който е бил министър на информацията при президента Слободан Милошевич по време на войната в Косово.
В голяма част от Европа, особено в бившите комунистически страни в източната част на континента, общественото мнение за Китай рязко се влоши след конфликта в Украйна. Но Сърбия, която подобно на Китай има тесни връзки с Русия, остава твърдо прокитайска и все още очаква
милиарди долари инвестиции от Пекин
Но като повечето европейски страни, Сърбия има нарастващ търговски дефицит с Китай и президентът Вучич се надява да намали пасивите с ново споразумение за свободна търговия. Той каза, че споразумението ще позволи на Сърбия да изнася безмитно 95% от своите стоки. Въпреки че Сърбия има само няколко продукта, от които Китай се нуждае, Вучич вярва, че сръбските фермери ще получат изгодни договори за доставка на сини сливи и боровинки.
Александър Вучич и унгарският премиер Виктор Орбан бяха единствените европейски лидери, които присъстваха на октомврийската среща в Пекин за инфраструктурната програма „Един пояс, един път“. В китайската столица също бе руският президент Владимир Путин и десетки други чуждестранни лидери.
Белград беше украсен с китайски знамена и билбордове
отдаващи почит на „скъпите китайски приятели“. Тълпи от хора се наредиха по улиците, за да поздравят лидера на Китай. Опозиционните политици твърдят, че тези прояви на народна любов са изкуствено подклаждани от властите, които наредили на държавните служители да напуснат работните си места, за да приветстват Си.
Държавният телевизионен оператор на Сърбия дори прекъсна излъчването си на музикалния конкурс Евровизия - изключително популярно събитие, гледано от милиони зрители в цяла Европа, за да отдели ефирно време за церемонията по посрещането на г-н Си на летището в Белград...
* Ръководи бюрото за Източна и Централна Европа на в. „Ню Йорк таймс“ във Варшава, отразява и коментира политическите процеси в Литва, Латвия, Естония, България, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово и Северна Македония