Живков и проблемите на тютюна

"Булгартабак" бе една от най-мощните компании не само в България, но и в света. Навремето тя мери ръст и побеждава в износа на цигари най-големите тютюневи концерни - американските. Но между тях не се вихри война, те установяват сътрудничество, което е полезно и за двете страни. И най-важното - то е с поглед към бъдещето. 

В публикацията днес става дума не само за успехите на "Булгартабак", но и за битката, която води ръководството му, и с чужди, но и със свои, най-вече с българската бюрокрация на високо ниво. Икономическата система като цяло понякога спъва развитието на тютюневия отрасъл у нас. Но нашите тютюнджии, водени от гениалния бизнесмен Димитър Ядков, не се предават и се борят с всички сили, за да успеят, защото според тях тютюнът е локомотивът на българската икономика. Оказва се, че имат мощен поддръжник, който решава и най-острите им проблеми. Това е първият на социалистическата ни държава тогава - Тодор Живков. 

В тютюневия отрасъл работят някои от най-добрите наши специалисти, които не само използват, но и доразвиват постиженията на западните фирми, и то в електрониката на тютюнопроизводството и производството на цигари, която е тяхната запазена територия. Прочетете по-долу разказа на генералния директор на "Булгартабак" - разбира се, ако темата ви е интересна.

"Булгартабак", спомени, Димитър Ядков, изд. "Сибия", 2003 г.

Из "ТОДОР ЖИВКОВ СРЕД ТЮТЮНИТЕ"

Бяхме приятно изненадани, когато ни съобщиха, че при предстоящото посещение на държавния глава в Пловдивски окръг един ден е предвиден по проблемите на Булгартабак. Тодор Живков искал лично да види някои от нещата, които правим по програмата, утвърдена от комисията "За сътрудничество и коопериране с развитите капиталистически страни", на която той бе председател. Както и за онова, което правим за повишаване качеството и ефективността. Ние предложихме да се посети ТКЗС "Бенковски", където втора година се отглежда тютюн "Вирджиния", съвместно с американската компания Юнивърсил лийф и с машини от Канада на фирмата Балтис; да се види експерименталният цех за електронна сортировка на ориенталски тютюни, изграден със съдействието на Сокотаб, по проект на АМВ, фирми от САЩ; както и цеха за производство на цигари "Марлборо", по лиценз на Филип Морис...

... И така, на 15 юли сутринта, в определения час, бях на софийското летище. Малко след това пристигна Тодор Живков... И така в разговори за това онова кацнахме на летището край Пловдив, където чакаше Дража Вълчева, тогава първи секретар на окръжния комитет.

Без да губим време, заминахме направо за експерименталния блок с "Вирджиния" в района на с. Бенковски. Картината радваше окото - в редове, сякаш правени като под конец, тютюневите посеви бяха във фаза на мощен растеж, с богата листна маса, с големина необичайна за традиционните ни представи, особено за тези, които не бяха виждали такива типове тютюни. Встрани бе изложена технологичната линия Балтис, с която се отглеждаше посевът: прикачни машини за разсаждане, окопаване, за премахване на съцветията, за пръскане, както и за возене на жените "бабовози", както ги нарекохме по-късно. До тях бе показано и нещо ново, дело на инж. Каркаличев от Института за тютюна. Към трактор "Беларус" бяха окачени разсадо-посадъчни окопаващи машини, вместо двуредови - четириредови, с два пъти по-висока производителност.

... Председателят сподели, че са получили още през първата година над 200 кг добив, 70% първа класа. Тютюнът се предава на сухо, а не на зелено, както по-рано. Сега с 4-те комплекта машини 11 жени и един механизатор засаждат и отглеждат 4 пъти по-голяма площ. Заплащането е двойно по-високо, а и общият доход значително по-голям. Новата технология безспорно не търпи компромиси, тя изисква друга дисциплина. Иначе, с тази механизация трудът на жените е значително по-лек.

Поставиха се доста въпроси, някои от тях към инж. Каркаличев от ИТТИ, който представи разработената от него наша технологична линия, почти два пъти по-производителна. Накрая Тодор Живков поздрави бригадата, председателя и другите с постигнатите резултати и заяви: "Това е пътят. Трябва да се учим от всеки опит, щом той е по-добър от нашия, какъвто в случая е американският..."

Следващият обект бе цехът за електронна сортировка в ТК "Пловдив". Тук ни чакаше екипът, занимаващ се с този експеримент, ръководен от проф. Любен Гюзелев, декан на ВИХВП (Висш институт по хранително-вкусова промишленост - б. Хр. Г.). Той изложи подробно принципите на тази технология. При досегашната механизирана сортировка работничките разпределят традиционно тютюневите листа на лентите по качество. Както ги виждат очите им. При електронната - това става автоматично. Фотоклетките извършват сортировка по цвета на листата... Вместо сортировачки - електронни глави. Този начин се прилагаше в САЩ от две години, но при едролистните тютюни... А при ориенталския това бе първият експеримент. Капацитетът според проекта е 4000 тона. На двете линии са монтирани 6 електронни глави. Тук са заети 117 души срещу 320 при механизираната и 774 при ръчната сортировка, която все още съществуваше в някои от цеховете. Производителността на труда е съответно около три и 6 пъти по-висока...

Почувствахме, че гостите са силно впечатлени от това, което виждаха с очите си... Проф. Гюзелев разказа, че с приетата програма №4 на обединението (на която той бе ръководител) се предвиждат на първо време да заработят още два такива цеха в Пазарджик и Благоевград, но с български електронни глави, дело на Института по електроника. Вече са използвани първите образци, наречени "Делта хром", едно изключително постижение на българската електроника. Това съобщение бе другото, което приятно изненада гостите и те поискаха повече информация. Ще допълня още тук, че и този проект се осъществи. 

В следващия цех обстановката бе също работна. Машините бълваха новите лицензионни цигари "Марлборо"... Един процес високо механизиран... Разясненията тук направи зам. генералният директор Едуард Язаджан, като ръководител на програма 6. Той изтъкна, че цигарената и пълначната машини, които виждаме, са доставени от "Филип Морис"... С лицензионните договори, а те са вече 3, ние усвояваме технологията на западните компании... Наши специалисти бяха изпратени на обучение за по един месец в три западни фабрики...

След разглеждане на цеха бяха поднесени за пробване от новите цигари и по чашка кафе в специално подготвен кът. "Запазете това в тайна, каза на шега Първият, да не се разчуе, че сме пушили в работно време" и се разсмя... "Молодци", изрече накрая възбудено.

Заключителната среща се състоя в резиденция Кричим, в ограничен състав... Бях се подготвил освен отчет за изпълнението на новите инициативи... да изложа и проблемите на за тютюневото стопанство за периода 1976/1980 г. Защото такива срещи не стават всеки ден...

Ето някои моменти от направеното тогава изложение... Сега малка България е на 7 място по производство на тютюн след САЩ, Китай, Индия, Япония, Бразилия и Турция... За изминалите 10-15 години у нас се разви цигарена промишленост с темпове, непознати в световната практика. Заехме 11-то място в света, надминавайки всички съседни страни, а по износ сме на първо място дори пред САЩ. Няма друг отрасъл в световната икономика, в който България да заема такова място, както тютюневия. В заключение подчертах, че два са факторите за това. От една страна големият съветски пазар, и другият, че ни се отдаде възможност да черпим от най-добрите постижения на американските тютюневи компании. Широкото отваряне към световния опит бе новото важно начало в нашата сегашна и бъдеща работа...

В тази връзка споделих доста откровено за бюрократичните трудности, с които се сблъскваме, за това, че са нужни по-големи права на стопанските организации, след като тяхна е отговорността за развитието им. И че въпросите за модернизация и реконструкция намират най-трудно подкрепа. Нещата се решават най-често от органи и хора, които не са отговорни, даже не познават проблемите.

Неочаквано за нас Тодор Живков постави няколко въпроса:

- Как си обясняваме интереса и готовността на американските тютюневи компании за сътрудничество?

- Кажете нещо за "триъгълника", какво конкретно имате предвид?

- Шестте набелязани програми реални ли са и къде и в какво са точно трудностите?

По първия въпрос изразих мнението си, че в основата са интересите. Мечтата на американските компании е Съветският съюз, който за тях е затворен сега. Те смятат, че може чрез Булгартабак, който е на този пазар, в перспектива и те да се настанят там.

На втория въпрос споделих, че ние виждаме Булгартабак като търговско-промишлено предприятие. Като обединение под едно ръководство, в една структура да бъде целият възпроизводствен процес - наука, производство, търговия. Това е равностранния триъгълник... Най-важното е, че производството трябва да служи на пазара, а науката - на производството...

По третия въпрос имах възможност да обоснова по-подробно нуждата от инвестиции за всяка програма и че стремежът ни е да усвоим всичко, което може, ползвайки чужд опит и модели, и да внесем само това, без което не можем... Не пропуснах да споделя и трудностите около строежа на административната ни сграда. 

Накрая Дража Вълчева постави болния, според нея, за Пловдив въпрос - изместване на тютюневия комбинат на нова площадка. Ние знаехме че без тази "засечка" няма да се мине и се бяхме подготвили. Изчисленията показваха, че това "изместване" ще струва най-малко 70 милиона долара, колкото са инвестициите за разработените програми. Това значи да се замрази всичко предвидено. Казахме, че ако се осигурят допълнителни средства, ние сме готови да се заемем и с това. Живков каза: "Ха, да не разглеждаме този въпрос сега, за друго се събрахме и сме много доволни. Нека този въпрос разискваме по-нататък."

Из "ДЪРЖАВНИЯТ ГЛАВА КАЗА "ЧЕСТИТО"

Официалното откриване на Благоевградската фабрика бе насрочено за 21 юни 1985 г. Тодор Живков преряза лентата и плисна вода от медното менче, изричайки високо: "Честито!"...

В разговорите и после на състоялата се среща Първият изрази възхищението си от това модерно предприятие, от реда и съвременната техника...

ПРЪСТ В РАНАТА. "Сега, обърнах се към Живков, искам да споделя защо толкова държахме именно вие да откриете тази фабрика, която работи вече 4 години, и оттогава се изплати няколко пъти. Искахме не само за това, че тя е най-добрата ни фабрика, най-добрата и в социалистическата общност..., но и защото по някакво съвпадение тук се кръстосаха остри противоречия на времето ни, сблъсък между консерватизма и новото...

... Без тази фабрика, без технологията, приложена тук, ние не можеше да излезем на капиталистическия пазар. И тъкмо това е най-голямото завоевание на нашето тютюнево стопанство. Беше наистина мечта преди да изнесем 100-200 тона цигари годишно извън страните на СИВ, а сега месечно изнасяме по 1000 тона. Български цигари има не само в Иран, но и в Ирак, Афганистан, Ливан, Тунис, Бенин и др.

В центъра на това голямо дело е тази фабрика. Заедно с пускането й трябваше да се усвоява и производството на новата цигара "Азади", с която за пръв път излизахме на най-големия капиталистически пазар - иранския. Предстоеше ни остра борба с опитни противници, а ние бяхме неопитни. Но колективът се справи успешно. През изминалите 4 години тук са произведени и продадени 36 585 тона цигари за 225 милиона долара.

... А сега на въпроса. Ние искаме и занапред Булгартабак да върви по този път, а не да губи пазари. Нашият изстрадан девиз е "Има пазари - има Булгартабак". Миналия понеделник ние се върнахме от Иран с нов договор за още 10 000 тона цигари; имаме допълнително искане и от Съветския съюз, нашия основен пазар. Обаче трудностите идват от недостига на мощности. Вече произвеждаме над 90 000 тона, а мощностите ни са за 80 000 тона. Четири години компенсираме с извънреден труд. Тук сега смените са по 9 часа, работи се във всички съботни дни и по една смяна в неделните. И всичко това е за извънпланова продукция.

В стремежа да не изпуснем пазара (за цигарите изпуснатото се счита за пропуснато завинаги) ние сме натоварили системата до такава степен, че ако не решим без отлагане някои въпроси, могат да дойдат и неприятни изненади. Ние знаем как да го направим, имаме и средства, но "ръцете ни са вързани". Проблемите, които ни мъчат, идват от държавата и по-точно от Плановия комитет. Решение 167 на МС от 1980 г. ни предоставяше възможности да действаме по начин, близък до принципите на саморегулираща се система. Животът го потвърди, но бюрокрацията го отрече... На практика става така: на входа не се дава нищо, на изхода се взема всичко...

Ето сега нашият конкретен случай. Проектната мощност на фабриката е 15 000 тона, а е комплектована с цигарени машини за 10 000 тона, колкото бяха планираните средства. Усилията ни да получим разрешение "квота за внос", за да попълним и останала част от 5000 тона, не дадоха резултат. И вече 4 години този недостиг се компенсира с извънреден труд. Но въпреки значително по-високото заплащане работниците поставят въпроса - до кога? Другият изход е да се откажем от износа на тези 5000 тона, да се лиши и държавата, и обединението  от така необходимата валута.

През април заедно с директора Кирил Бучински посетихме ГФР - завода, който произвежда тези машини. Сега има ново поколение, наричат ги протоси, които комплектовани с ДЖ - Ди на италианска фирма, са три пъти по-производителни. Може да ги доставят веднага. Имаме и валута, изкарана от тази фабрика, и то многократно повече, но няма разрешение... Тези въпроси ние сме ги поставяли пред всички инстанции - никой не ги е оспорвал, но и никой не ги е решавал..."

След изложението и от разговора останах с впечатлението, че първият е изумен, че има такива недомислия, противоречащи на всякаква логика, такова драстично разминаване - едно да се говори, друго да се върши. Видимо бяхме сложили пръст в раната.

В заключение Живков благодари за поканата да дойде и открие фабриката, което му е дало възможността да види такова модерно успяващо предприятие, да чуе за труда и творчеството на работниците и кадрите, които мерят сили с най-напреднали страни. "Е, подхвърли той, чух и горчиви истини, неща от които нашето общество час по-скоро трябва да се освободи. За да вървим напред. А въпроса, който поставяте..., считайте, че е решен. И действайте!" Точно това ние искахме. 

ПЪРВОТО СВЕТОВНО ПРИЗНАНИЕ 

През ноември предстоеше важно посещение в Япония. Две бяха целите. Едната - да участваме в единадесетата Асамблея на международната организация по тютюна КОРЕСТА и да се опитаме да защитим идеята следващата асамблея през 1978 г. да се проведе в България, каквото предложение бяхме направили... Участваха 484 делегати от 47 страни...

Най-голямата за нас награда и удовлетворение естествено бе, че конгресът единодушно прие предложението - следващата 12 асамблея на КОРЕСТА да се проведе в България. Другата изненада, за която нито сме предполагали, а най-малко очаквали, бе, че един двамата новоизбрани членове в ръководния съвет на КОРЕСТА, бе Димитър Ядков, генералният директор на Булгартабак, а другият бе г-н Кълман - президент на Филип Морис... Това наистина беше голямо световно признание за Булгартабак.