Пардон
Гол сред вълци
/ брой: 71
- Бай Рангеле, кажи ми как да те защитавам? – въздъхна адвокатът.- Стрелял си по кмета на селото? Стреля ли ти по него, или не стреля?!
- Стрелях! – чистосърдечно си призна старецът и пак примигна неразбиращо. .
Адвокатът взе да се изнервя:
- Абе, човече! Ти не разбираш ли, че това е престъпление? Кажи ми защо стреля?!
– Яз бех тръгнал да тепам вук… Ей, голема беля ми направи тоя вук, да знаеш! Две ягнета ми отнесе! На тебе некой да ти отнесе две ягнета, ти нема ли да тръгнеш да го стреляш?
- Тръгнал си да стреляш по вълк – прекъсна го адвокатът, - ама си стрелял по кмет!
- Ама бех тръгнал да стрелям по вук. Оти вуко ми изеде две ягнета. Нали така? Ама срещнах кмето. Нали така?
- Та-ка-а! – през зъби отвърна адвокатът.
- Е? Като срещнах кмето, си рекох: "Бе тоя вук ми изеде две ягнета и яз реших да го тепам! А кмето що ягнета ми е изел… Разрешение за това – дай ягне! Разрешение за онова – дай ягне! За тая бележка – ягне, за оная бележка – ягне! Що ягнета ми е изел! И като направих тая сметка, па дигнах пушката и…
- Господи! – хвана се за главата адвокатът. – Господи! Каква селска простотия, господи! Каква дивотия! Добре, че поне не си го улучил!...
- Епа, треперат ми ръцете вече… - примирено сви рамене старецът и изведнъж се вторачи в адвоката.
Адвокатът също се вторачи в него.
- Бай Рангеле, защо ме гледаш така?!
- А?
- Защо ме гледаш така, питам!
- Абе, гледам те, господин адвокат, гледам те и си мислим… Ти па колко ли ягнета че ми изедеш покрай тия съдилища… Ох, ама пушката ми земаха…
И дядото тъжно поклати глава…