РЕФОРМАТА
/ брой: 146
Георги ГЪЛОВ
Лекарят основно прегледа реформата и я попита за сетен път:
- Помните ли нещо, къде бяхте преди побоя?
Реформата въздъхна, затвори очи и всичко си спомни. Сутринта едва-едва се надигна от леглото си. Беше гладна, недоспала, имаше и силно главоболие. Всички говореха, че без реформа държавата отива на кино, и то на стар, черно-бял филм, говореха, ама не й обръщаха внимание. Никой не я прие, всички я подритваха или я подминаваха, като извръщаха глави настрана.
Вчера я напъдиха от онова място, където бъркаха голямата супа на образованието. Още на вратата я спряха.
- Къде си тръгнала? - викат.
- Вътре - беше признала реформата, - нали непрекъснато казвахте, че вие първи ще извършите промени и реформи в училищата. Ето ме, аз съм реформата.
Онези се спогледаха.
- Пропуск имаш ли?
- Нямам!
- Не може! Махай се!
- Ама аз... - опита се да каже реформата. - Какво ще правите без реформа!
- Гледай я ти! - рекоха грубо пазителите. - Въпросът е с тебе какво ще правим!
Пред министерството на здравето стояха много хора, всичките облечени в бели престилки. Реформата най-възпитано рече:
- Извинете, може ли да вляза вътре. Аз съм новата реформа и трябва да помагам.
Хората с бели престилки се обърнаха и рекоха:
- Бе, ти чуваш ли се! Стига реформи и гламавщини! Ела да протестираме тука срещу системата! Хората ще ни пребият с камъни накрая, така да знаеш!
Реформата си спомни какво направи след това - отиде при селяните.
- Здравейте, селяни. Аз съм новата реформа, за която толкова много ви говорят. С мен начело всичко ще се преобрази, всичко ще тръгне по нов път. И най-после...
Селяните размахаха колове и брадви и занареждаха:
- Да вземеш да се махаш от тука! Що първо не си правите реформата по градовете? Ама не! Всички със селото се захващат, само закони и документи пишат, а главите им празни и всичко им е нефелно! Да се махаш от тука, да не те почваме ние!
Реформата си спомни, че хич не се колеба и се махна. После тя отиде пред къщата на властта.
- Кой хлопа? - попита мързеливо охраната.
- Реформата! Искам да говоря с най-важния човек в държавата. Този, който коли, беси и управлява. Много е важно лично да ме види и чуе!
- Ела в приемното време. И да носиш всичките си документи.
- Кой беше? - чу се глас отвътре.
- Просякиня някаква - рече охраната, - ама аз я разкарах. Много съм добър в това!
А късно вечерта в парка едни здравеняци я препънаха и мълчаливо започнаха да я налагат яко. Това помнеше реформата и това разказа.
Лекарят внимателно я изслуша, а после кротко й рече:
- Трябва повече да си почиваш и да се храниш редовно. Не се насилвай много, давай го по-спокойно. Скоро ще се оправиш, всичко ще ти мине. Раните ти не са страшни. Ударите са нанесени с тъп предмет, най-вероятно с глава. Разбираш ли ме?
Реформата кимна:
- Много добре разбирам всичко.