Лекциите на Митко Методиев
Ще цъфнат ли налъмите? или Кой ще е поредният спасител?
/ брой: 83
Утре е Цветница. Голям празник! На този ден Спасителят влязъл в Йерусалим, възседнал осле и окичен с палмови клонки. И всички го посрещали с "Осанна!". Само след пет дни същите посрещачи вече крещели "Разпни го!", но това е друга тема. Ще стигнем и до нея...
Да се върнем към празника. Няма по-български празник - от една страна, го наричаме Цветница, а от друга, Връбница. Цветница е празник на надеждата, ден на оптимистите. Връбница пък е ден на празните надежди, тоест ден на песимистите. Не случайно народът казва: "Това ще стане на Върба", тоест - никога.
Наистина по-български ден трудно може да се измисли. Защото ние постоянно живеем с оптимистични надежди.
Че ще се оправим.
Че хлябът ще поевтинее. А също и сиренето.
Че ще закърпят дупките по пътищата. Както и дупките в бюджета.
Че ще преборят корупцията.
Че ще изкараме от заплата до аванс и от аванс да заплата.
Че след като сме влезли в Европейския съюз, ще живеем по-добре и че върбата ще роди круши. Дойдохме ли до върбата? Тоест до Връбница? До деня на песимистите?
Понеже ние постоянно живеем с песимистична нагласа.
Че няма да се оправим.
Че хлябът ще поевтинее, както и сиренето, но само в парламентарния бюфет.
Че ще закърпят дупките, но само по шосето за Бояна. А в бюджета - друг път!
Че ще преборят корупцията, но не у нас, а в Сингапур.
Че ще изкараме от аванс до заплата и от заплата до аванс, когато се оправим, когато хлябът поевтинее, когато закърпят дупките, когато преборят корупцията и когато върбата роди круши.
В началото споменах, че между "Осанна!" и "Разпни го!" има само пет дни. Колко пъти и ние викахме "Осанна!" на поредния спасител и колко пъти после "Разпни го!". Та командир ли не беше, та цар ли не беше, та генерал ли... Сега кого ще чакаме? Исус ли? И ще се навие ли той да изкачва Голгота втори път заради нашето спасение? На този въпрос няма отговор...
Но все пак, братя и сестри, нека оптимизмът в душите ни победи, нека заживеем с вяра и нека се надяваме, че тоя хубав ден на цъфтежите ще накара всичко живо да разцъфти, така че ще цъфнат най-после и налъмите! Нещо, което ние чакаме от години!