Пардон
Разни разговори
/ брой: 212
С мои приятели често се събираме в една сладкарница и си говорим за разни работи. Мога и пример да дам. Но някой друг път, когато ще има повече свобода на словото и думите, които ние изричаме в сладкарницата, не се описват после в аналите на историята по следния начин: “...те седяха, ядяха пасти, пиеха там-тарарам-тарарам, и си говореха така – абе, като гледам тарарам-тарарамтино, ми иде да ти кажа тарарам-тарарам.” Дотогава има обаче доста време.
Ние за политика не си говорим, защото от разговорите за политика възникват някои възклицания у един или друг посетител на сладкарницата, който е засегнат от политическите събития. Има засегнати от деветоюнския преврат през 1925-а, от деветнайстомайския през 1934-а, от деветосептемврийския десет години по-късно, има засегнати от априлския пленум през 56-а, от избухването на демокрацията също. Има някои, които са били бити от жените си, други са падали по стълбищата, трети са осъждани за дребно хулиганство, а болшинството са репресирани в смисъл, че са лежали в изтрезвителното. Вие сега ще си помислите, че в тази сладкарница се събираме сума ти народ - петима сме. Впрочем може да ни броите и за четирима, понеже единият от нас е дал обет за мълчание. Не пред Бога, а пред жена си. Тя го заплашила преди седем години, че ако много дрънка, ще му отнемат пенсията. Много грубо се бил изразявал след футболни мачове, които гледал по телевизията. Ние се чудехме – как ще гледа футбол, като отдавна си е отнесъл телевизора в заложната къща. Гледал бил, надвесвал сe от прозореца и гледал в апартамента на съседите. От този момент почнахме да му викаме Пешо Воайора.
Та този може да не го броим. Значи само четирима сме, които не говорим за политика в тази държава. А като се приберем вкъщи, най-често не можем изобщо да говорим. Или ако говорим, никой не ни слуша. Жените ни са се изнесли заедно с мебелите. Нали знаете, има такива обяви – “хамали-студенти”. Идват бъдещите философи или стоматолози и за секунди по поръчка на жена ти отнасят всичките мебели. В нашите случаи това е лесно, тъй като мебелите не са кой знае какво, а предимно празни бутилки. Или изтривалката пред входната врата, на която човек може и да подремне нощем, ако случайно си е забравил ключа.
А от друга страна, наистина водим продължителни и съдържателни разговори. Един ще разкаже история за Червената шапчица, която сега няма да преразказвам в интерес на малолетната публика, друг ще разкаже за 7-те козлeта, и това няма да го разправям по същата причина, а трети, като почне за едни бели мишки, майко мила! Това е страхотна история. Не мога да разбера защо по телевизиите показват всякакви ужаси, а това още не са го пуснали в централните новини.
С удоволствие бихме си приказвали за политика, но не ни остава време. Толкова много интересни истории имаме да споделим. От рода на: А?... А-ха... И как?... Е-миии... Оооо!... Да бе... И после?... Че как така... Така си е, вярно, че си е така.