Партиите и държавното управление

Проф. Живко МИЛАНОВ

Политическите партии и държавните органи са тясно свързани и взаимно зависими в управлението на обществените процеси. Това внася известно единство и координация при решаване на проблемите на държавата и на гражданското общество. Те обаче са различни - както по начин на възникване, така и по целите, които преследват, и механизмите за тяхното постигане. За да се постигнат добри резултати в законодателството и държавната администрация, трябва ясно да се разграничат статутът и функциите на партиите и държавните органи. Липсата на ясна граница в тяхното взаимодействие оказва отрицателно влияние върху организираността и ефективността на държавното управление. Твърде

порочна практика

е партийни органи да решават по същество задачи на оперативното управление, които след това да се оформят като държавни актове. Порочността на този подход се обуславя от обстоятелството, че по същество решенията се вземат от лица, които нямат необходимата компетентност в тази материя, и на второ място се размива отговорността за последиците от тези решения.
Задачите на политическите партии са в изучаването на потребностите и проблемите на гражданите и на обществото и в разработване на обосновани концепции и програми за тяхното решаване. Те трябва да извеждат дългосрочни политически цели за развитието на държавата и обществото, а също така стратегии и концепции за реализация и защита на правата на гражданите, за развитието на демократичните процеси. Твърде важно е политическите партии да изграждат своята дейност на научно обосновани демократични идеологии, да запознават гражданите с техните принципи и полезност за обществото, да съдействат за повишаване на общата и политическата култура на хората. Политическите партии са много важен фактор за утвърждаване на законността и принципа на справедливостта в държавното управление и в живота на обществото.

Финансовата помощ

за политическите партии от държавата е важно условие за тяхната независимост от финансовия и промишления капитал. Проблемът е в обема на помощите и в контрола за изразходване на средствата. Реалната практика в политическия живот на страната показва, че някои от горепосочените принципи значително се разминават с действителността.
В действащия Закон за политическите партии подробно са разработени само процедурите за учредяване и регистрация на партиите, а също така и финансирането им. Материално-правната уредба на техния статут е много слаба. Няма отговор на основния въпрос - какво е това политическа партия и какво е нейното предназначение и роля в държавното управление и в живота на страната. Политическата партия е свободна организация на група граждани, дейността на която е свързана с формирането и осъществяването на политическата власт. По тези причини тя може да бъде само национална, т.е. нейната организация и дейност е насочена към изграждането и реализирането на държавната политика, към изграждане на добро управление на страната. Не може да се създават политически партии за постигане на частни, корпоративни, групово-етнически, религиозни и други подобни цели. Както личните, така и груповите интереси на гражданите могат да бъдат решавани чрез различните структури на гражданското и търговското право. Местните проблеми се решават от местното самоуправление.
Законът трябва да утвърди

ясни критерии и изисквания

за създаването, регистрирането и дейността на политическите партии. Това ще създаде стабилна опора за работата на Софийския градски съд и на Конституционния съд при регистрацията и контрола върху партиите.
За регистрация на една партия са необходими определен брой основатели, които на учредително събрание да утвърдят устав и програма на партията. В програмата следва да се определят идеологията, целите на партията, както и средствата и подходите, посредством които те ще бъдат постигнати. Сега няма законово изискване при регистрацията да се представи политическа програма. Това отваря вратите за регистриране на партии, които са удобно прикритие на съмнителни частни интереси и персонални амбиции.
Много партии досега се обявиха за народни или за защитници и представители на българския народ, въпреки че в чл. 1, ал. 2 на Конституцията е постановена абсолютна забрана за присвояване на народния суверенитет от когото и да било. В политическия живот на всяка държава могат да се формират не повече от 10-15 държавно-политически идеологии и системи за управление, консервативни, либерални, социалистически, центристки, появяващи се в различни варианти. На тази база могат да бъдат създавани жизнени политически партии. Досега у нас обаче са регистрирани над 180 партии. Това е страшно

заплевяване на политическия живот

и е разрушителен фактор в управлението на страната и единството на нацията. Трябва безкомпромистно да се отреже възможността съмнителни лица и групировки да формират политически партии, за да им послужат като щит при техните действия против интересите на нацията.
Налагат се много сериозни изменения и допълнения в Закона за политическите партии, които да позволят ясно да се разграничат политическите партии от другите структури, мястото на които е в гражданското общество. На България са нужни демократично изградени и отговорни политически партии, носители на висок политически морал, възпитание и култура.