Ощипани госпожици
/ брой: 154
Повечето от предложените от местните социалисти кандидати за президент от левицата са се отказали. Логично - едва ли някой си е мислил, че може да има сериозна надпревара между 40 имена. Още по-логично - оказа се, че доста общински конференции дори не са си направили труда да попитат кандидата, когото издигат, дали е съгласен.
Заслужават уважение мотивите на онези, които са преценили, че нямат достатъчно опит за толкова отговорна мисия, че са изхабени вече в политиката или че нямат достатъчно популярност и подкрепа, за да бъдат избрани.
Предстои жестока, грозна и трудна предизборна битка. А и за изваждането на България от мутренското блато, в което ни натикаха, никак няма да е лесно. Пък отговорността за това ще падне и върху бъдещия президент.
Защитата на демокрацията и конституционализма също няма да е никак лесна.
Ама ако беше лесно, щеше ли да се падне на нас?
Думите ми са за онези силни и (уж) отговорни политици, които отказват или ще откажат с думите: "Ама председателят не ме харесва достатъчно..." или "Никой от ръководството не ме е помолил лично"... И какво ли не още.
Като ощипани госпожици, а не като мъже на честта.
И се мъча да си спомня - дали Каравелов лично се беше помолил на Бенковски да поведе хвърковатата чета, а Маркс се беше помолил на Благоев да създава социалистически дружинки.
Крайно време е да разберат, че вече проблемът не опира само до собственото им его, а до бъдещето на България.