Обидените
/ брой: 227
Инцидентът с румънските и българските роми във Франция отново разбуни духове във Европа и показа, че ЕС затъва все повече в помия. Бюрократите в Брюксел продължават да пребивават в "стъкления дом" на своята виртуална реалност и да полагат титанични усилия да се борят срещу Историята. Тяхно неистово желание е да сведат човешкото общуване до перманентна търпимост и до непрекъснати извинения един към друг. Просто е много трудно да изброим всички, които се обиждат на обществото, т.е. на мнозинството от гражданите. Обидени са роми, ислямски малцинства, хората с нетрадиционна сексуална ориентираност, нацистите, националистите, затворниците, евреите, еколозите, феминистките. Не се обиждат, но са най-обидени само нормалните хора.
Думата толерантност произлиза от латинското tolerans, tolerantis, което е сегашно действително причастие от tolerare - понасям, търпя. На български език може да се казва и поносимост, търпеливост. В полето на етиката толерантността е нравствено качество, изразяващо отношението към интересите, убежденията, вярванията, привичките и поведението на други хора. Като нравствено качество толерантността съществува само в междуличностните отношения и не би трябвало да напуска тази сфера. Всички опити да се приведе толерантността на обществено и държавно равнище нямат научна основа и са недопустими по простата причина, че толерантната държава е безсмислица.
Възникването на проблема за толерантността е свързано с проблема за свободата на личността в условията на разделяне на обществото на класи, национални и религиозни групи, чиито интереси и представи непрекъснато се сблъскват помежду си в конфликти, изискващи разрешаване. Практическата невъзможност за разрешаване на подобни конфликти прави невъзможно и разрешаването на проблема в нравствеността. Изискването за всеобща търпимост е трябвало да компенсира реалните противоречия. Поради тази причина абстрактният и безусловен характер на изискването за толерантност е просто възпитаване в дух на покорност.
Проблемът толерантност е изследван от философи и мислители от дълбока древност, без да намери и до днес приемливо разрешаване. Едно интересно обобщение на резултатите на философските търсения може да се намери у френския философ от български произход Цветан Тодоров. Ето част от тези обобщения.
"На първо място, една държава е в правото си да не толерира отказа от така наречения обществен договор, т.е. съвместния живот, където за сметка на независимостта си човек получава закрила.
На второ място, държавата е в правото си да не толерира действията на хора, които в нейните граници се позовават на интересите на друга държава: тук националното измества хуманитарното.
На трето място, не следва да се толерират хората, които в рамките на една държава проявяват дискриминация спрямо някои от нейните граждани и се стремят към привилегии за себе си (с други думи отричат принципа на равенството)" (Толерантността. "Просвета". София, 1995. Стр. 160-161).
Днес е много модерно да се мисли за толерантност между религии, етноси и цивилизации и колко е прекрасно те да живеят заедно, като си сътрудничат и взаимно се обогатяват духовно. Може да е модерно и прекрасно, но е абсолютно непрактично, т.е. не може да стане поне в обозримо бъдеще. Когато хората от различните цивилизации обсъждат своята обща история, те обикновенно не си спомнят за величавато време на взаимна толерантност и любов, а за загубените битки на бранното поле.
Ограничеността на различните антисексистки, антирасистки, феминистки, екологични и малцинствени организации е ограничение на тяхното политическо мислене, което всъщност ги превръща в помагачи на тези, срещу които те уж се борят.
В Брюксел има "Интергрупа за защита на правата на гейовете и лесбийките в Европейския парламент". В повечето американски филми се твърди и рекламира тезата "Няма нищо лошо в това да си различен". Но сигурни ли са в това послание съвременните радетели на различността ?
Търпимост към различността? Към коя различност? Към плутократите, мутрите, бандитите, извращенците, престъпниците, към българските депутати, които наистина са различни от повечето хора? "Да търпим всичко, което не иска смяна на системата", ни отговарят икономическите либерали. И те са прави, защото ще изтърпят всичко, само и само да не им се вземе богатството.
Видният български боксьор професионалист Кубрат Пулев има поразително точен афоризъм: "Нормално е един човек, като не разбира от дума, да разбира от бой..." (в. "Галерия" от 8-14.07.2010 г.).