Мъка

Няма да почивам това лято, няма! Лоши спомени са ми останали в душата от близките години. То като си сговорчива жена, всеки си прави експерименти с теб! Преди две лета Темелко от Клуба за запознанства ме заведе на море. В бунгало, на което вятърът му бе отнесъл покрива, а хайдуци - вратата. Десет дни сутрин, обед и вечер ядохме само попчета, които Темелко собственоръчно ловеше. Като изгорях на плажа, моят партньор ми купи кофичка кисело мляко с цел отнемане на болките, но бързо размисли, изпи съдържанието на кофичката и ме наложи с водорасли. Защото съвременната медицина тъй диктувала. Водораслите така се залепиха за мен, че три месеца ги чистих от себе си. А на самата морска почивка бях като трикольора - бяла около гръдния кош, зелена към кръста от водораслите и червена под ханша, ама много червена... Темелко, понеже работеше като бояджия, ме хареса и ми обясни, че така оцветили една механа в техния град наскоро. Почивката ми натежа от романтика! Риба и водорасли. Водорасли и риба. Помежду тях - Темелко. Оттогава, като видя рибка и в аквариум, бягам надалеч. Дано не съм се повредила.
Следващата година на съвместен курорт ме покани съсед - морален, ерген, много слабичък и малко инженер. Латин! Е, то кой ли е съвършен? Приех предложението по невнимание. Каза ми, че на морето много се давели, та затуй на планина се озовахме. В хижа, в която преди това е имало семинар на пътни полицаи и медицински сестри. Обменяли опит по даване на първа помощ при катастрофа. Бяха катастрфирали хижата, защото креватите бяха на полянката пред нея, а дюшеците - в горичката отзад. Колкото горски чай изпих по настояване на моя планински партньор, с толкова можеха да се измият десет столични булеварда по три пъти. Наложи ми се да превземам баири, а Латин в същото време превземаше сърцето ми. Но като загубих двайсет килограма от личното си тегло, ме заряза. Защото установи, че много съм започнала да тракам като ходя. И съм му напомняла за неговия москвич...
Сега пак е лято, но този път се спасявам от почивка. Не че нямам оферта. Кани ме един полупознат баритон от хора, в който пея, да сме ходели на селски туризъм. В родното му село, в което отглеждали пиперки. И патрладжани, унгарски сорт, като тикви ставали. И крава на бик съм щяла да видя как се води. Американците така почивали конструктивно, та затова са първа сила в света, искаше да ме убеди баритонът. Като чух офертата, напуснах и спявката, и хора. Сега отивам за латекс и мече. Ще търся летните удоволствия в домашния ремонт, като хиляди други. И е по-безопасно, и е  по-животоспасяващо. В смисъл, че не се излагаш на смъртоносни рискове.