Няколко думи
Извън огледалото
/ брой: 99
Изборите минаха. Задават се нови още през есента.
Независимо от всички статистики и фалшиви избирателни списъци фактът е, че в България реално има около четири милиона и половина избиратели. От тях милион и половина никога не гласуват.
Бъдещето ни решават другите три милиона. А когато и половината от тях не отидат до урните, се налагат важни изводи. Първият - че малцинството определя кой и как ще ни управлява, вторият - че контролираните и купените гласове придобиват двойно по-голяма тежест.
Но най-важен е третият извод - това поведение на гражданите е знак към всички политици и всички партии. Знак, който означава - не ви искаме такива, каквито сте.
Нека ГЕРБ сами си правят изводите и да си се чудят къде им е онзи почти милион гласове от държавна, общинска администрация и фирми на държавна хранилка. Проблемът си е техен и да си го решават.
Днес ръководството на социалистите трябва да потърси решение на още по-трудна задача - какво кара хората да не харесват лявата партия такава, каквато е. С всичките й плюсове и с всичките й кусури.
Преди три години Нинова и екипът й оглавиха БСП с амбицията да я променят така, че българите да усетят политическа закрила, да прозрат защита на интересите на мнозинството, на хората на труда, а не на олигарси и мощни картели. Да осъзнаят, че наистина може да има социализъм, справедливост и взаимопомощ в XXI век. И да припознаят в избраните за ръководители на всички нива в БСП носителите на този нов социализъм и новата справедливост.
Резултатите от (не)гласуването в неделя показват, че това не се е случило. Да, десницата, че и ДПС губят подкрепа в сравнение с 2014 г., а ние увеличаваме резултата си. Е, и? Четири милиона не вярват на ГЕРБ, но четири милиона не вярват и на БСП такава, каквато е днес.
За причините може да има различни отговори. Или екипът на Корнелия Нинова се е отказал от тази промяна, или я е започнал, но не му е стигнало времето, или няма достатъчно сили и подкрепа, за да я осъществи, или?
Не можем да забравим истина, което важи за партията на българските социалисти през цялата й история, през всичките години на нейното съществуване. Особено през последните 30. А именно - партията винаги е била адекватна на времето и промените в него. И се е обновявала с него. Оставайки вярна на ценностите на социализма, но раждайки нови идеи, нови предложения и личности.
Така се оказахме единствената оцеляла партия и останала основен фактор в държавата от всички аналози в Източна Европа след промените от 1989 година. Така преодоляхме кризата през 1997 година.
Днес е време да се огледаме. Но не в огледалото и в собствените си очи. А около нас. Да се огледаме в очите на останалите българи - извън постоянните активисти в партийния клуб, извън приятелското обкръжение в социалните мрежи.
И да го направим истински. Без интриги и лични сметки.