Щракане с пръсти или рокендрол

Развихрилата се общонационална ченгесарница: подслушвания, обикновено слухтене, флашки, сигнали, публични доноси, компромати, контракомпромати, дезинформация, изтичане на пълна и недотам класифицирана информация, упорито ни тласка нас, такива без бивша и настояща "принадлежност", към четене на класиците. Да отгърнем Греъм Грийн: "Действителността в наше време е нещо, в което човек не бива да се вторачва."
Подобно отчуждение, масово преминаване за пореден път след стихийно изригналите протести към вътрешна емиграция, е възможно и затова налице вече по места. Въпреки това дългосрочно масовата себеизолация и дистанциране, както и присъдружното повсеместно овчедушие, не са се очертали ясно на хоризонта. При внимателно вчитане могат да се открият и някои положителни признаци в днешното българско общество и битие.
След изборите с относителна точност бе установен броят на чалгарите у нас, който все пак се оказва не чак толкова голям. При приблизително 50% участие във вота и 30% гласували за ГЕРБ излиза, че чалгата е захапала и завладяла дял от едва 15% от населението. Ако използваме думите на бившия премиер, на толкова значи възлиза също процентът на така липсващия пригоден "матриял", което състояние само по себе си изисква съответни интелигентни корекционни действия и е преодолимо.
Доста по-сериозен и будещ загриженост у заинтересованите наблюдатели се явява проблемът с продължаващата тукашна доминация на неолибералната чалга в разбирането за развитието и насочването на икономиката. Подходящо широко отразен от медиите бе следизборният демарш на талибанчетата от институтите на външно финансиране, които категорично заявиха, че българската данъчна система не бивало да се пипа, за да не се развали. С други думи, тя се явявала нещо смесено по Георг Вилхелм Фридрих Хегел и Джон Уиндъм. Сиреч, погледнато философски, данъчната ни система била като едва ли не третата фаза, тази на съвършенството, в конкретност Пруската монархия по Хегеловата триада, в комбинация с антиутопичното "истинско божие подобие". Оттук нагоре, строго по "Големанов" изглежда, че действително има "само небе".
Шегата си е шега, сатирата си е сатира, но истинска гьонсуратска наглост е да твърдиш, че плоският данък има бъдеще, че система, разчитаща предимно на косвени данъци, притежава необходимата, даже някаква приемлива устойчивост. Добре платена наглост е умишлено да си затваряш очите пред руинирането на всички социални структури у нас през последните години, да заплашваш с разширяване на сивия сектор, след като не взимаш адекватни мерки срещу него, а по официален път създаваш предпоставки за разширяването му. За сравнение - в САЩ поредната високоплатена звезда е на път да посети за месеци наред заведението с решетки по прозорците за укриване на данъци. Което у нас е нещо като общонароден спорт, а т.нар. елит доказано го съвместява посменно с посещенията на нароилите се голф игрища.
Нашата данъчна система определено има черти на "нещо като нищо на света" (Сароян). Тя е нещо ексцентрично измислено, дясно експериментално, недоказало се с времето нито като събираемост, нито като разумно балансиране на социалните разслоявания, нито като стимулиращо обществен и стопански напредък, в частност инвестиционна активност. Единственият реален ефект от нея е засилването на социалната несправедливост и довеждането на чувството за непоносимостта й до екстремни предели. Самозапалванията са не само лично психологически, но и изключително тревожен обществен феномен, тревожна саморазрушителна характеристика на социума у нас.
Келнерите на олигархията нямат намерение да се откажат от навика да ни сервират неолибералния "пържен вятър на скара", иначе просто биха останали без препитание. Вирусът на "дясното сугестиране" (изразът е на Мирослав Попов) трайно е заразил не само повечето партийци, но и средния гражданин у нас. Познат наскоро ме изкоментира въз основа на писанията ми през годините, че без да изменям базовите си убеждения, а само задълбочавайки ги, през прехода съм се придвижил от дясното в почти крайното ляво. Паралел тук може да бъде само "движението на перона", наблюдавано от потеглящ влак. През последните две и половина десетилетия цялото ни общество напълно погрешно се отклони и пое по пътя към крайното дясно и сега закономерно с пълна сила си плаща издръжките за това.
Прекъсването на концерта на Бон Джоуви в София нагледно показа, че обстановката в нашата страна не може да се издържи от всеки. Още по-зле - тя все повече не може да се издържи и от българските граждани, които масово напускат държавата си. Оттук нататък разполагаме с максимум две десетилетия да влезем в ред, сиреч да възприемем европейския социален и цивилизационен модел. Алтернативата е опустяване на територията, на която ще останат да живеят в "естествен вид" (Жан Жак Русо) примитивни племена, плюс мъждукане на цивилизацията на няколко островчета - три-четири големи града. Евентуално политическо устройство - европейски протекторат. Не мога да открадна, но мога да взаимствам термина, изкован от журналистката Катя Лещанска - точно това съставлява съдържанието на реално надвисналата перспектива от "приматизация" на България.
Примитивните неолиберални идеи, трябва да се признае, последователно ни водят натам: към пълна примитивизация на обществото и икономиката и в края на краищата, като "венец на творението", към гореупоменатата приматизация.
Ще се опомнят ли управляващите и ще вземат ли много дискутирания напоследък радикален завой? Има ли шанс в политиката и по медиите да престане щракането с пръсти и ориенталското въртене на задници и най-после да зазвучи истински здравословен рок?