Георги Щърбев улавя мига на съвършения баланс
/ брой: 88
Той е роден и израснал в Пловдив. Сам по себе си, този факт e здрава почва за един артист да развива таланта си. Слоевете култура на повече от 8000 години, за които Георги Щърбев притежава чувствителност и култура да разработва, са естествената му среда и те дават своите плодове.
Но историята не спира дотук. От Вечния град на седемте тепета и Марица той отива в другия Вечен град, доста по-млад от неговия. Онзи на Седемте хълма и Тибър. Съдейки по творчеството на Георги, което следя през последните 10-12 години, той трябва да се е чувствал в Рим съвсем на мястото си. Свободен, готов да приема и усвоява, върху собствените си културни пластове той наслагва тези от Помпей и Италия изобщо.
Ако никога не сте били на Античния стадион на Филипопол или пък в Помпей, гледайте картините на Щърбев! Стадионът е основан долу-горе по същото време, когато Везувий залива града, за да го съхрани завинаги. Подобен е и процесът на създаване на картините на Щърбев - изградените и изразяващи го, най-често фигуративни композиции, биват заливани, затрупвани с мазилки, маслени, акрилни, темперни бои, разбивани и съграждани отново. До тогава, докогато плодът узрее. Carpe diem! С нова проникновеност и ново усещане за същественото, той улавя мига на съвършения баланс. Есенцията на един изминат личен път е извлечена по начин, колкото уникален, толкова и наследен от хилядите години култура на градовете, по пътя му на художник. Осмисляйки абстракцията на времето, той подава на зрителя и фигуративния ключ на устойчивостта. Освобождава докрай съзнанието и фантазията на търсещия и разчитащ послания зрител. На готовия да сграбчи мига познание.
Георги Щърбев е роден през 1972 г. От 1999-2004 г. следва живопис в Aкадемията за изящни изкуства в Рим. Още в студентските си години, преди завръщането си в България, Георги Щърбев вучаства в изложби и кураторски проекти за млади художници в Италия. По-късно, в България, критиката и публиката също са привлечени от изкуството му и признанието не закъснява - през 2007 г. той получава Наградата за живопис на Дружеството на пловдивските художници и Община Пловдив. Същата година участва и в множество престижни групови изложби, прави и първата си самостоятелна изложба в родния град.
През годините излага отново в Италия, в Брюксел, Братислава, Белгия и разбира се, в Пловдив, както и в София, Варна, Бургас. През 2022 г. получава номинация за Наградата на Пловдив, номинации за Наградата за живопис на "Алианц" 2012, 2013 и "М-тел" през 2007 г.