Няколко думи
Здравето като бизнес
/ брой: 101
Здравето е най-скъпото нещо. В България тази поговорка важи в пълна сила в прекия и в преносния смисъл.
Всеки има роднина или познат, който се е сблъсквал поне веднъж с дежурните абсурди. Но незнайно защо не се дава гласност, или поне не достатъчно, на проблемите и изнудването, на които са подложени болните. Или се подминават, или се приемат за нещо нормално.
Ще посоча два пресни примера, случили се на един човек в рамките на няколко дни. При положение, че има планова операция, здравноосигурен е и някои от процедурите се поемат от Здравната каса.
Проблем номер 1: Има направление за рентген, но... в болницата "х" рентгенът не работи. Той започва да звъни до лечебно заведение "а", "б", "в" и т.н., където му казват все същото. Или, след като "не е спешен случай - не може". Но, ако предложиш пари - о, чудо! Рентгенът магически заработва!
Проблем номер 2: Всички изследвания вече са направени, човекът отива в болницата рано сутринта да го приемат, но... се оказва невъзможно. Защото нямал бележка за кръводарител. За две седмици никой не се сетил да му обясни, че без това листче няма как да го оперират. И го връщат, докато намери доброволец, който да дари кръв.
Проблем номер 3: Откъде в последния момент да се намери желаещ? Пред кръвния център има много мераклии - срещу определена сума "ще помогнат", уверяват миналите вече по този път.
"Е, какво? Чудо голямо! Така е от години...", възкликват повечето. Да, голямо е чудото, защото това се явява непредвиден разход, а "тарифата" никак не е ниска. Оказва се, че варира между 900 и 1200 лв. Но, ако си добър в пазаренето, може и да ти направят отстъпка.
Когато си в безизходица, когато отчаянието е взело връх, но искаш да живееш, да се чувстваш пълноценен, прибягваш до тази унизителна стъпка - да се пазариш за здравето си. Да се превърнеш в просяк за нещо, което е основно човешко право - да живееш.
"Аз съм склонен да даря кръв срещу 300 лв.", обяснява пред ДУМА млад циганин. "Само защото вземам толкова малко пари, братята ми ме изгониха от къщи. Подкопавам им бизнеса..."
"Не виждам какво се изненадвате", коментира медицинска сестра от реномирана столична болница. И допълва: "При нас в отделението борбата не е кой ще свърши повече работа или ще помогне на някого, а какво може да се открадне". Директорът бил наясно с това, но тактично си затварял очите.
Здравето наистина е скъпо, но едва ли нашите прадеди, стигнали до този извод, са имали предвид точно това, на което сме свидетели днес. Вероятно поговорката, "ако имаш здраве, имаш всичко", би трябвало да се обърне на "имаш пари, имаш здраве".
Според Конституцията, чл. 52(1) "Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. (2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон."
А някой да е чувал за закон, превръщащ здравето в бизнес?!