Великден ... по китайски

Таня ГЛУХЧЕВА, Пекин

Великден е един от най-светлите християнски празници. Дни наред вярващи по цял свят скърбят, почитат и се радват на чудото, което са твърде убедени, че е станало. Разбира се, в държави, където официалната религия е християнството, независимо дали са католици, православни, протестанти..., е лесно всяка година да се спазват нравите, да се приготвя празничната трапеза и всички да се поздравяват с характерната фраза. Независимо дали става въпрос за искрено вярващи или атеисти. Задължително остава боядисването на яйцата, хапването на козунаци, печенето на агне за обяд... Но как стоят нещата на изцяло друг континент? Имат ли възможност сънародниците ни да се радват на крехкото месо, яйцата - до припадък, или да чуват "Христос Воскресе"?

Миналата година ви запознахме с българи, които живеят в чужбина от години - повечето от тях успяваха да спазят до максимална точност традициите. Този път предизвикателството е по-голямо, защото ще надникнем какво се случва в Китай.

Истината е, че в тази азиатска страна, макар да има значителен брой християни, според данни от интернет, в действителност хората в по-голямата си част са атеисти. В Пекин или други големи градове много рядко ще се срещнат вярващи хора, а черкви, джамии, синагоги, пагоди или каквито и да било храмове - още по-малко. На въпроса: "Вярващи ли сте?" в над 90 процента от случаите отговорът е категорично: "Не!", а от останалите 10 на сто ще научите за Таоизма, Будизма, Конфуцианизма...

И все пак - какво става с хората, които идват в Китай да живеят или работят, но държат да спазват традициите, с които са израснали?

Празнуват, но... с китайски характеристики.

Така например,

свещи няма как да намерите по магазините

нито боя, затова всичко трябва да се поръча по интернет, ако успеете да се справите с езика.  В супермаркетите няма нищо, което да напомня, че е Великден - бил той католически или православен. Няма ги типичните шоколадови зайчета или яйца (има само шоколадови яйца на "Киндер", като едното излиза около 10 лева, защото в Китай и Азия по принцип не консумират много сладко, още по-малко шоколад. Предпочитат плодове - б.а.).

Дори и да успеете да намерите храм, който да наподобява на черква, отново няма как да запалите свещ, защото сградата е дървена и рискувате да направите пожар, оплакват се католици от Филипините, Гренада, Тринидад и Тобаго. Затова мислено палите свещ в ума и сърцето си и се надявате по този начин да сте спазили традицията, макар и по импровизиран начин.

"От малка съм свикнала да боядисвам яйца и когато съм вкъщи с децата и съпруга ми, боядисваме над 60! Тук, за съжаление, нямах друг избор и затова боядисвах с водни боички и пастели. Не е същото, но се получи много хубаво!", споделя Хелена Кочова от Чехия. И допълва през смях: "За да съм чиста пред съвестта си, че не съм изменила много на традицията, на трапезата сложих чешка бира!"

27-годишният Мартон Берм от Унгария с удоволствие й помага, защото намира много сходства между родните му традиции и тези в Чехия. "Въпреки че има унгарска общност в Пекин, искам да празнувам с новите ми приятели и да ги запозная с това, какво правим в Будапеща", казва той.

Двамата изпълняват ритуал, който за по-консервативните хора не е много приличен, но затова пък избират момент, когато почти няма никой навън. Рано сутринта Хелена е успяла да откъсне няколко върбови клонки (Много сложна задача, защото, макар да има много върби в Пекин, има и камери през няколко метра по улиците и в парковете и не може да се берат цветя, какво остава да се откъснат върбови клонки... Затова предпочела да отиде сама, за да не въвлича в неприятности и други хора. За щастие, всичко се разминава без лоши последици). В понеделник, на втория ден на Великден (католическия), осемте върбови клонки са сплетени добре и мъжът започва да удря с тях жената рано сутринта навън - за здраве и много деца.

А какво правят българите? 

Като цяло няма много наши сънародници в китайската столица. Съдейки по броя на гласувалите, те са около 50. Има интернет група "Българи в Пекин", но членовете й не са много активни. От посолството също не организират много тържества поради липса на средства.

Но в Китайската медийна група се запознахме със сънародника ни Манол, който живее тук от 10 години, женен е за китайка, която преподава българска филология в реномиран университет, и... на Великден правят козунаци и канят на гости семейни приятели, местни, които с удоволствие слушат какво се прави на този празник в страната ни.

"Доколкото знам, сръбската общност нищо не подготвя", обяснява за ДУМА 26-годишният спортен журналист от "Цървена звезда" Джордже Самоилович. "Ако намеря начин, ще боядисам яйца, ако ли не, с приятели ще излезем да се почерпим."

"В Пекин няма македонска черква", жалва се Диме Ратайковски. "Няма да правя нищо специално. Ще се обадя на семейството ми в Скопие да ги поздравя и нищо повече!"

Трудно е да се спазват родни обичаи на чужда земя. Но който има желание - винаги намира начин, останалите само се оправдават и чакат всичко наготово.

Пратеникът на ДУМА в Пекин пожелава на читателите на любимия вестник светли Великденски празници. Традициите трябва да се спазват, за да ги предадем не само на бъдещите поколения, но и за да покажем на чужденците характерни неща от културата ни!