От редактора
Вечният Канети
/ брой: 169
Можем да се умиляваме от "българския произход" на родения в Русе гениален нобелист Елиас Канети. Можем да се възхищаваме от неговата невероятна личност и съдба; да се прекланяме пред френетичния му белетристичен талант. Можем да четем и препрочитаме с наслада "българските страници" на Канети в автобиографичната му книга "Спасеният език", да се ласкаем от неговото откровение, че всичко, каквото е преживял по-късно, вече му се е случило преди това по време на детството в Русчук. Не на последно място можем да се ласкаем от думите, които изрича самият Канети при своето завръщане в България през 1915 г., че това е "една благословена страна и култура, от която никой не трябва да се срамува, че се е родил тук".
Всичко това е вярно и 110-годишнината от рождението на световноизвестния австрийски писател с еврейско потекло може да бъде повод не само за преклонение и възхищение пред неговия литературен гений, но и за дълбок размисъл. Особено в днешните размирни времена, когато като българи и народ, като държава сме изправени пред дилемата на своето оцеляване, а светът - на ръба на предизвестената глобална катастрофа.
Конкретно за днешния "български случай" в политиката и историята, че и в народопсихологията, сякаш няма по-актуално четиво от книгата на Елиас Канети "Маси и власт", в която той нищи метаморфозите на тълпата и природата на властта. Другото негово "злободневно четиво" като че ли се съдържа в "Провинцията на човека", където мъдрецът-писател търси отговор на "болните въпроси" на отминалия ХХ век. Но да чуем Канети: "Най-ужасните хора са тези, които знаят всичко и вярват в това"; "Всичко, което може да се яде, става обект на властта"; "Новият идол го издигат сред отломките на предишния"; "Постигналият успехи вече чува само аплодисментите"...
Днес, когато тълпата е обзета от агонията на бедността и страха, на моралната деградация и агресията, а управниците ни преливат от просташко самочувствие и парвенюшки фалш; когато технологията на демагогията и лъжата става все по-нагла и цинична, вечният Канети трябва да се чете и препрочита. Струва си, и още как.