В клопката на Турция
/ брой: 4
Реставрирах ви храма "Свети Стефан" в Истанбул, сега от вас ще искам да ми реставрирате джамиите в България. Това послание на турския президент Реджеп Ердоган няма как да бъде разводнено от красивите фрази на пищната церемония по откриването вчера на църквата или пък от оценките за турско-българските срещи в града на Босфора. Ердоган нямаше да бъде Ердоган, ако не бе изпратил такова послание с дъх на пазарлък от чаршията. Той е дал достатъчно основания да смятаме, че политика за него до голяма степен е въпрос на търгашество - аз на тебе, ти на мене.
"С нашите български приятели ние осъществихме реставрацията на Желязната църква и с това сътрудничество се надяваме да реставрираме и историческите и религиозни паметници в България. В София има само една джамия, отворена за служба. За мен ще е удоволствие да открием и приключването на тази реставрация", рече той. Нищо чудно утре да поиска откриването "с нашите български приятели" на още джамии в столицата ни, припомняйки, че през османския период те са стигали до 84 броя. Нищо чудно да поиска и още джамии в цялата страна (в момента те са 1300 заедно с малките молитвени домове).
Не бива да се съмняваме също, че след като е реставрирал "Свети Стефан", той може да поиска и вакъфските имоти, заради които Главното мюфтийство води няколко десетки дела. Или пък да претендира за повече религиозни училища у нас, които в момента са само три на брой.
Ердоган обаче няма да бъде Ердоган, ако играе само с една карта. Зад засилено мюсюлманско религиозно присъствие у нас той се цели и в политически мишени - примерно към "възхода на Турция като нова сила". И към мишената "България" - днешното турско ръководство таи надежди да я види като част от сферата на полумесеца и звездата (заедно с други територии в региона). А след гръмогласния провал на партията ДОСТ едва ли се е отказал да търси друг механизъм за влияние върху родната политическа сцена.
И къде сме ние при това положение? Вижте какво каза още Ердоган: "По време на Османската империя на територията на българската държава има редица исторически обекти, изградени от Османската империя в България, тези обекти също имат нужда от реставрация". Има ли българин, който да не настръхне при реставрацията на обекти на Османската империя? Оказва се, че има - Бойко Борисов и очевидно цялото правителство.
Едва ли има българин, който е срещу религиозната търпимост или комшулъка с югозападната ни съседка. Но да се възстановяват обекти точно на поробилата и осакатилата ни империя някак ни идва в повече. В Истанбул Бойко Борисов не направи дори намек, че се е дистанцирал от такова мнение. Най-вероятно ще се оправдае, че случаят не е подходящ за подобно дистанциране. Едва ли обаче ще го направи, щом се върне оттам. Това обаче ще е доказателство, че е стъпил в клопката на Ердоган.
Впрочем премиерът не е ли вече там? Той налага тезата колко съдбовно важна е Турция както за нас, така и за Европа. Държи се фамилярно с Ердоган, демонстрира, че едва ли не е сред най-добрите му приятели и турският президент му има вяра. Ердоган обаче няма да пропусне да му напомни, че щом е така, защо не се прави нищо за джамиите в България? Или за османските исторически обекти? Е, едва ли ще го отнесе църквата "Свети Стефан", но контролиран поток от мигранти може и да се появи по границата ни. Ще разбере ли поне тогава Бойко колко бойко е попаднал в клопката на турската си политика?