Суровите истини на шаечната правда

Пред един тиражен вестник Бойко Борисов рекъл, като казал: "Още другата седмица влизам в социалните мрежи!" И се зарекъл в името на най-скъпото му, Цветан Цветанов, че всеки ден ще пуска по няколко изречения - нещата, които иска да каже на хората.
Както казва мъдрият български народ: "Луд умора няма!"
Дааа, вече няма медии, които да го галят по ревера, да го целуват по скута, че и на друго място и на Бойко Борисов нещо му се счупи хатъра. Самотно му стана някакси на човека и той като вездесъщия Висисуалий Лоханкин изпита на широките си плещи суровите истини на шаечната правда. Ако помните в онази книга "Златният телец", написана по илфопетровски от Иля Илф и Евгений Петров, съпругата на същия този Висисуалий Лоханкин го напусна, за да отиде да живее (включително и полово!) при онзи там Птибурдуков. Лоханкин, когото бяха изгонили от гимназията в пети клас заради слаб успех, горко разсъждаваше върху истината за значението на руската интелигенция, когато неговите ужасни съседи от "Гарванското свърталище" започнаха да го налагат по меките задни части с мокри лъщящи пръчици. Така пише в книгата и докато Бойко Борисов точно като един Лоханкин съсредоточено разсъждаваше за значението на руската интелигенция и за това, че Галилей също е пострадал за правдата, сума журналисти, че и журналистки му обърнаха гръб. Няма да ги изброяваме тук поименно само ще споменем, че името им беше легион.
По тази причина Борисов реши да вземе нещата в свои ръце. То, днес, не е голяма грижа да се навреш в социалните мрежи. Стига да имаш компютър и нещата веднага идват на мястото си. Даже си мисля, че и стачките, дето ги правят по центъра на столицата, могат да се правят в социалните мрежи. Още повече че иде есен, както е казал поетът, духа вятър северен, и така нататък... Вместо да оредяват стачкуващите - направо в интернет. Един сайт за стачката и толкоз. Могат да псуват колкото си искат, пък и на английски могат да псуват, че да ги види и оцени целият свят. Но аз се отплеснах, ама тези театрални протести така развихрят въображението ти, че направо свят да ти се завие.
Да се върнем на Борисов, Бойко, нов и силен играч във Facebook, и в Twitter, където той смятал да си разкрие профили. Първо - няма да харчи пари, за да храни продажните журналисти и тяхните вестници. Второ - всяка една негова дума ще стига в оригинала си до читателите, без да има значение какво означава. "Конгречулейшънс"!!! И трето - но по-малко важно - и мачле да рита винаги може да отксочи до скамейката и да напраска нещо във форумите, защото е важно мислите да се следват, а не да се оставя да отлитат. Питайте Цецо Цветанов! Абе какво стана с този човек, бе?! Нали щяха да го съдят!?
И още нещо има! Така известната дружелюбност на Борисов може да бъде развита в световни граници и във всякакви възрасти. Ще може да си пише с американските, германските и френските бабички, които, както разказват, били големи фенки на българските мускулисти мъже. Еша няма да му има. А пред децата, които изучават география, може от компютърния екран да разкрие изцяло новата пътна мрежа на България и строените от него магистрали.
Именно в социалните мрежи е мястото на Борисов и аз съм неизказано щастлив, че най-накрая той го разбра. Сега вече ще може да се срещне очи в очи с народната любов. Това ще накара старците, които четири години не получиха и лев над пенсията си, тутакси да изкарат съкратените курсове по компютърна грамотност, за да могат да му пишат и да му разкажат в подробности и детайли какво мислят за него. Така ще станем най-компютърно грамотна нация и няма да се питаме как ще ги стигнем американците, защото ще сме задминали Япония. Продажните вестници ще отидат в историята, защото всеки сам ще е вестник и всички ще пишат, а никой няма да чете.
Застанал пред екрана, с плувнали в сълзи очи, Бойко Борисов ще чете какво мисли народът за него и ще хлипа като комсомолка от 70-те години на ХХ век пред огледалце със снимката на Стефан Данаилов на гърба. Даааа, на народната любов е трудно да се устои. Тя е като скъпоценните камъни - всички ги искат. Даже самият Бойко Борисов е един скъпоценен камък в националната съкровищница от политически камъни. Даже се чуват гласове, че трябвало да го затворят в една от онези стаи със здрави стени и врати, за да го съхранят за вечни времена или колкото там му дадат съдиите. Такива са законите на шаечната правда.
Но засега ще го хвалим в социалните мрежи. От другата седмица.
Такива работи...