Антология
Стихотворения от Лозан Такев
/ брой: 218
ЛОЗАН ТАКЕВ е роден в София на 6 март 1946 г. Член на СБП, на СБЖ, председател на Движението на ветераните в БСП - София, основател и издател на "Софийски бюлетин" от високосната 1996 г. Има десетки книги за деца, сатира, лирика, лозанки. Автор на текстовете на детски, забавни и сатирични песни - над 120. Носител на "Златно перо" на СБЖ от 2011 г. Десетина години от биографията му са свързани с Националната телевизия, където е бил главен редактор на "Детски и младежки предавания".
Балкански ширини
Евромилионерът в Брюксел
дава на парче акъл...
Е, това е вече лукса
да си ерудита зъл!
Да си в правилна посока,
да си в правилна страна...
Да си много по-високо
с европейската цена!
Евромилионерът брани
европейските цени.
А пък ние ще останем
на балкански ширини...
Даже и да ни е тясно
тука в тоя земен рай,
знаем, че е безопасно,
просто слушай,
гледай,
трай...
Ембаргото на времето
Ембаргото на Времето се вдига...
45 години май не стигат!
След още вече 34
други са на всички километри...
И в сглобка ренегати и апаши
пак пеят мощно: "Времето е наше"...
И с евро в чекмеджета и в чували
по недовършените нови магистрали
пътуват шарлатани, бодигарди,
да вземат лично нови милиарди...
Пътуват те във Времето, пътуват,
продават гласовете и купуват,
играят на стражари и апаши
и пеят още: "Времето е наше".
Чие е Времето на сглобки и промени?
На Шиши, Бойко, Киро и на Лена!?
Чие е времето? Ембаргото се вдига...
Май 34 вече стигат. Стигат!
Лустрация
Какво са виновни децата и внуците?
Лустрация трябва у нас
за боклуците...
За всички съвременни живи предатели,
за новите юди
и бивши деятели...
За всички, които страната продават...
И порции и от сарая раздават...
Лустрация пълна -
за ренегата!
За всички, които закриват страната...
Лустрация срочна, заслужена, точна -
за всички, с които разрухата почна...
За всички, които убиваха вяра,
изтриваха памет
и връщаха царя...
За всеки, от който и днес пак зависи
да бъде от чужди посолства зависим...
Лустрация истинска -
чиста и свята -
за всеки, изгаврил се
със Свободата...
Я, колко фестивали!
Погледнете, няма дата празна.
Фестивал след фестивал и празник
се редят в страната ни безчет...
Календарът в график е зает.
Фестивал на розата,
на книгата,
на фасула
и на мамалигата...
Празник на кюфтето с пресен праз,
на хорото
и на българския джаз...
Фестивал на фокуса и цирка,
и на духовата самодейна свирка...
Ден в Копривщица, в Каварна и в Балчик,
на "Велик е нашият войник"...
Фестивал на пълнената чушка,
Възстановка в планината с пушка...
Фестивал в Елена и на бута,
ден на европейската валута...
Фестивал на шарената сол,
и на Андерсен и "Царят ни е гол..."
Фестивал на коледари в Павел баня.
Фестивали - бол по време на промяна...
Фестивал на Каравелова седянка,
фестивал на тиквата, на тиквата от Банкя...
Празници на българския шоп...
Празници на радуилски боб...
Също дрипавата баница си струва...
Сливата на празник свой празнува...
С чесъна и царската туршия
има празник още благата ракия...
Фестивали на самодейността,
на децата и на младостта...
Само няма ден на бедността.
А у нас е постоянна вече тя...
И под прага неин днес живеем
с питането как ще оцелеем...
Тука всъщност няма ала-бала.
Тя ни тласка все към Терминала...
И сега е в истинската клопка
на Некоалиция и Сглобка!