Социалните мрежи водят до депресия

Експериментално изследване от Университета на Пенсилвания демонстрира за първи път причинно-следствената връзка между употребата на социалните медии и чувствата на депресия и самота. Проучването доказва, че намаляването на използването на фейсбук, инстаграм и снапчат може да доведе до значителни подобрения в личното благополучие.

Изследването проследява нагласите на 143 участници, наблюдавани в продължение на четири седмици. През първите дни анкетираните били насърчени да използват социалните медии както обикновено. В следващите три седмици субектите били разделени на две групи: контролна, в която участниците продължили да употребяват трите платформи по старому, и експериментална, насочена към ограничаване на използването им до не повече от 10 мин. дневно.

Всички качвали скрийншотове вечер, за да може да се проследи истинската употреба на приложенията. В края на седмицата участниците попълвали и тестове за усещанията си за благополучие. Макар че резултатите ясно показват общите подобрения в самооценките при намалилите употребата на социалните медии, проучването има няколко ограничения, които трябва да се имат предвид. Едното е, че са обособени само три платформи - тоест хората все пак са можели да отделят повече време за престой в туитър, месинджър и други видове социални медии. Второто е, че проучването разчита на самосъзнанието на всички субекти, предвид обещанието им да не използват "забранените" мрежи на други устройства като например персоналните си компютри.

Най-интересният извод е, че участниците в експерименталната група съобщават за намалено усещане за самота след ограничаването на употребата на социални медии в сравнение с контролната. Общото заключение от изследването предполага, че намаляване на използването на социалните мрежи до максимум 30 мин. на ден може да бъде от полза.

Проучването обаче не е определило със сигурност оптималното време за влизането в трите платформи. Изследователите отбелязват, че "не би било неразумно да се приеме, че нулевата употреба може да доведе до отрицателни ефекти върху благосъстоянието на хората, особено у младите".