На фокус
Социалните бомби, заложени от ГЕРБ
От некадърност или нарочно досегашните управляващи подложиха динена кора на следващата власт?
/ брой: 73
За довиждане управлението на Бойко Борисов залага няколко сериозни "бомби" в полето на социално-икономическите антикризисни мерки. Първата от тях е изплащането на бонус от 50 лева като добавка към всички пенсии. Макар и малка, сумата е достатъчна да покрие част от парите за лекарства на възрастните. Големият въпрос е как ще реагират пенсионерите, след като последното такова плащане е за април, а свикнаха да го получават повече от половин година? При минимална пенсия от 300 лева и близо 400 хиляди души, или всеки пети с пенсия до линията на бедността 369 лева, всъщност става въпрос за съвсем несимволична подкрепа.
Другият съществен проблем е така наречената мярка 60 на 40 за запазване на заетостта.
С многобройни корекции "в крачка"
на дизайна й и удължаване на срока на действие, в крайна сметка тя приключва на 31 май. С всичките си кусури, това остава една от малкото реални помощи от държавата, която получиха фирмите в коронакризата. От 1 юни обаче фирмите ще останат във висящо положение. Защото правителството "Борисов 3" за пореден път излъга бизнеса и синдикатите с обещанието още от 1 април тази година всички многобройни мерки, уреждащи държавната подкрепа за предприятията и кадрите в пандемията, да бъдат обединени в една и тя да се регламентира законово, а не с правителствени постановления на час по лъжичка...
За целта 44-тото Народно събрание трябваше да промени в спешен порядък Кодекса на труда, но това така и не се случи.
Междувременно от Националния осигурителен институт представиха тези дни детайлен анализ, който показва, че работодателите са ползвали мярката 60 на 40 средно по пет месеца и половина. Общата изплатена сума по нея е близо 1 милиард лева. Анализът на НОИ сочи, че около 6 процента от фирмите са получили подкрепа по тази линия само за един месец, но също толкова са я ползвали 12 месеца. В най-масовия случай мярката е ползвана три месеца. Първото плащане по нея бе направено на 15 април 2020 г. От тази дата до края на март 2021 г. са извършени общо 103 плащания, което означава по едно плащане на малко повече от три дни.
Осем от всеки десет работодатели, участвали в мярката, са предприятия с по-малко от 25 осигурени лица, а шест от всеки десет работодатели - с по-малко от 10 осигурени лица, сочат данните на НОИ. Средномесечният брой запазени работни места, които се падат на един работодател, е 21. Този брой съществено варира според броя на осигурените лица. Той е 3 за работодателите, които са осигурявали под 10 лица, и достига до 496 за работодатели, осигуряващи 250 и повече работници и служители.
Разпределението по сектори на икономиката показва, че сред работодателите, получили подкрепа за поне един месец, най-голям е броят на тези, регистрирани в икономическа дейност "Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети" (25% от общия брой подкрепени работодатели) и "Хотелиерство и ресторантьорство" (23% от общия брой подкрепени работодатели). В икономическата дейност "Преработваща промишленост" са регистрирани 17% от всички подкрепени работодатели. Най-много са работодателите, запазените работни места и изплатените средства в областите на страната с най-висока икономическа активност - София-град, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Благоевград, Русе.
За периода март 2020 г. - януари 2021 г. е изплащана подкрепа на 6 хиляди работодатели средно на месец - за близо 125 хиляди работници и служители средно месечно.
Докато експертите правят подробните сметки и отчитат ефекта на мярката,
започна обратното броене
до края на действието й, а пандемията поне засега няма намерение да отминава...
От НОИ представиха подробен разрез и на още един горещ проблем, свързан с КОВИД-19 - болничните. Те намаляват като брой, но драстично растат разходите за тях... Броят на изплатените от държавното обществено осигуряване работни дни при временна неработоспособност поради общо заболяване е намалял с над 1 милион дни или с 6,2 процента. Обаче през 2020 г. разходите за парични обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване като цяло достигат 680,7 милиона лева - със 74,5 милиона лева повече спрямо 2019 г. От НОИ са категорични, че увеличението се дължи почти изцяло на по-големите разходи за парични обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване и за гледане на болен член от семейството и карантина.
Данните сочат, че при разходите за парични обезщетения за гледане на болен член от семейството и карантина е налице
внушителен ръст от над 200%
Само за година броят на изплатените работни дни нарасна над два пъти - от 666 хиляди до над 1,3 милиона работни дни. Рязко нараства и среднодневният размер на обезщетението - с 44,2%. Нарастването на изплатените работни дни е пряка последица от пандемията, в резултат на която след март 2020 г. броят на издадените болнични листове за карантина се е увеличил десетки пъти. Едновременно с това нарасна и средният брой работни дни, които се плащат на болничен лист, отчитат от НОИ. Болничните листове за карантина през 2020 г. са били над 171 хиляди, докато година по-рано са били само 2500. За карантина през миналата година са се плащали средно по шест работни дни, а през 2019 г. - три дни и половина.
Интересен въпрос е защо броят на изплатените работни дни за временна неработоспособност поради общо заболяване и нетрудови злополуки намалява. Вярно е, че множество фактори могат да окажат влияние върху този процес. Данните обаче сочат, че през 2020 г., белязана от пандемията, причината основно е една - намаляване на броя на осигурените лица. Или казано с други думи -
много хора останаха без работа
заради пандемията. Докато социалният министър Деница Сачева отчита положителните ефекти на пазара на труда, данните на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта от специализираното седмично наблюдение заради КОВИД-19 показват, че отново в последната наблюдавана до момента седмица броят на новорегистрираните безработни е почти колкото тези на устроените на работа чрез бюрата по труда - малко над 5000 души. За сравнение - месец по-рано, в седмицата от 8 до 14 март, има превес на постъпилите на работа - те са 6500 срещу 5450 новорегистрирани безработни.
Новорегистрираните безработни от 28 декември 2020 г. до 4 април 2021 г. са почти 90 хиляди, а постъпилите на работа - 62 хиляди. Сиреч, едни 30 хиляди са новите лица без трудов доход. От началото на пандемията досега без работа са останали над 400 хиляди, около половината са наети отново.
Политиките за възстановяване от КОВИД-кризата трябва да бъдат ориентирани към човека и да се занимават с вече съществуващите предизвикателства в света на труда, както и с въздействието на пандемията, заяви генералният директор на Международната организация на труда Гай Райдър на пролетните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд от 5 до 11 април. И каза, че в отговор на кризата трябва да се даде приоритет на създаването на достойни условия на труд. Той посочи и компонентите, необходими за
ориентирано към човека възстановяване
което ще изгради и устойчивост срещу бъдещи сътресения.
Неслучайно, пак тези дни, от Европейската конфедерация на профсъюзите също подчертаха, че "инерцията, създадена от извънредните реформи, трябва да доведе до постоянни и по-задълбочени такива, които да осигурят социална закрила на всички работници". Ново изследване показа, че всяка държава-членка на ЕС е била принудена да предприеме спешни реформи на своите социални системи заради пандемията. Това ново изследване само подчертава необходимостта от постоянни подобрения на социалните системи.
Спешните мерки показаха, че промяна е възможна. Трябва обаче навреме да се усвоят и парите, които Европейският съюз дава за възстановяване от кризата. Без да се крадат! Но Томислав Дончев заяви, че няма да представи в ЕС българския план в срока до 30 април, оставял това на следващото правителство. Което означава, че просто можем да се лишим и от тези средства!
Остава въпрос - от некадърност или нарочно ГЕРБ заложиха бомбите пред социалната система, загубвайки властта. Може би защото няма да ги харчат и раздават те?