Ре(де)формация на ценности
/ брой: 162
Напоследък думата реформа и нейните производни цепят с все сила публичното пространство. И не само, тя звучи навсякъде - на улицата, в трамвая, хлебарницата, мола, вкъщи... Децата дори захвърлиха любимите си играчки и заслушаха приказките, безкрайните приказки на управляващите. Свързани с промяната. С автори, решени сякаш на всяка цена да останат в историята със своето хард законотворчество. Прословутото преобразуване и преструктуриране, сливане или обединяване на де що може - болници, клиники, училища, читалища, културни и социални домове, театри, музикални дружества...
И всичко това в името на каузата - само и само да се случва нещо, особено по време на криза.
Не да се създава, а да се руши. Единствената алтернатива. Дали имат право? Дали си вярват? Знаят ли какво правят? Сигурно.
Но имат право и всички останали, от другата страна на завесата - хората. Които изнемогват и все повече негодуват. Расте безпокойството и в артистичните среди, откакто тези дни тръгна дългозамисляната реформа и в сферата на изкуствата.
Питам се какво налага нейното изпълнение. Точно сега. Наистина ли властимащите са толкова загрижени за родната култура и благото на артистите и танцовите дейци. Искат да превърнат държавните културни институти в "творчески, динамични, мобилни и социално адекватно действащи структури". Така да бъде оптимизирана сценичната мрежа в страната, че да функционира по-ефикасно. Обаче от така фиксираната представа за реформа не са доволни изпълнители и директори. Особено притеснени за бъдещата си дейност са творците в театри и опери, оркестри и филхармонии в по-малките градове, там, където съществува реалната заплаха те да бъдат закрити. Или, по плана на министерството - трансформирани в нещо друго. Така че да пострадат тружениците, тези, които цял живот са създавали изкуство. Ще бъдат принудени тепърва да сменят работното си място или повечето от тях да останат на улицата. Да пострада и културата на българина, който не живее само в София.
Това ли е всъщност целта? Или "най-доброто" решение, на което са способни в момента високостоящите "експерти". Ще се вслушат ли в предложенията на потърпевшите за изход от ситуацията? Варианти винаги има...
Барак Обама в разгара на най-голямата криза, вместо да вземе от творците, инициира стимулиращ пакет, чрез който дава сума пари за изкуствата. И то в държава, където финансирането е абсолютно частно. А в Европа има национални културни фондове, които и в трудни моменти подпомагат артисти. Там знаят, че духовните ценности са важни и трябва да се пазят и за следващите поколения.
Тук е България. Малка страна. Притежаваща богата култура и фолклор, стари традиции, пребъднали до днес. Вместо да мислят радикални "антикризисни" мерки, причиняващи криза, управляващите по-добре да помислят как да запазят националната ни идентичност. Как да насърчат таланта на днешните и бъдещите творци. Как да ги задържат в родината, преди да е станало прекалено късно...