Просто козируваш
/ брой: 149
Вождът прочисти редиците на военизираната си структура с един изстрел. Някаква си там общинска съветничка си позволила не само да е член на ГЕРБ, но и да мисли. Да мисли в полза на обществото, да разсъди за правилното и грешното и да оспори решението на партията, на вожда, на министъра.
О, ужас! В редиците на гербаджиите имало и мислещи хора. При това донякъде овластени! Отстрел. Моментален. Обезглавяването е решено по заповед на вожда и с пълно единодушие. Както и всичко останало в тази военизирана структура, наречена партия.
За сетен път вождът категорично доказва, че в неговата партия няма място за мисъл, за идеи, за собствено мнение. Няма и друго, което да сплотява редиците, освен личността на вожда.
Ще кажете - това си е ГЕРБ, те да му мислят.
Ние ще кажем - това е маниер, това е мислене, това е начин на управление. Не само в партията, но и в държавата. И ако днес отстрелват своите инакомислещи, утре ще изправят до стената всеки, който дръзне да размърда мозъчни клетки и да претегли на везните кое е добро и кое лошо. Вече го направиха във ведомства и държавни структури. Бързо, категорично и без да се крият. Чистката моментално изрита всеки, свързан с предишна власт, с качествена работа, с действие, с мисъл.
Стряскаща е реакцията на обществото срещу поведението на военизираната партия. Обществото просто не реагира. Рейтингът Му не пада.
А се плюе по онези, които били прекалено демократични и постоянно търсели различните мнения в партийните си редици. Онези, които явно мислят, анализират, връщат се към миналото и търсят бъдещето. Скачат и срещу лидера, и срещу другарчето, гласуват "против" или дори не гласуват...
Защо ли ни е толкова трудно да приемем мислещите и да поспорим с инакомислещите? Защо ли все ни се ще някой друг да взима решенията, да тропа по масата и да раздава правосъдие?
Защо ли сме готови да затворим очи за принципите и съвестта си и да подарим свободата да мислиш на някого другиго?
В България, казват, всеки разбира от футбол и политика. Но именно липсата на грамотна политическа култура ни вкарва в омагьосания кръг на изродените политически формации без кауза, без идеология, без принципи, без бъдеще и без минало. Когато идеите липсват, казарменият режим върши работа. Там няма нужда да разсъждаваш, нито да поемаш отговорности. Защото не вземаш решения и не правиш избор. Просто козируваш. И изпълняваш.