Интервю
Явор Божанков:
Промените в съдебната система не са самоцел
БСП е единствената партия, готова и способна да загърби тяснопартийните интереси, за да има работещ редовен кабинет, категоричен е водачът на листата на "БСП за България" в 4 МИР - Велико Търново
/ брой: 216
ЯВОР БОЖАНКОВ е на 31 години. Народен представител в 44-тото, 45-ото и 46-ото НС. За трети път е водач на листата на "БСП за България" във Великотърновския избирателен район. Роден е в Горна Оряховица. Завършил е право във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия. Живее във Велико Търново със съпругата си и двамата им синове.
- Г-н Божанков, за трети път тази година сме на парламентарни избори, промени ли се нещо след предните два пъти?
- Формално вотът, които ни предстои на 14 ноември, е много по-различен от двата през април и юли: имаме още един нов играч, някои от старите изгубиха от новаторския си, да го наречем, потенциал в очите на избирателите. Имаме и избори 2 в 1. В този смисъл - да, има промяна. Но по-съществената ще трябва да видим във вече избрания парламент. Дали ще продължим да си слагаме етикети - "протестъри", "статукво"... Дали ще разсъждаваме в ирационални форми, като "бихме работили с БСП, но не и ако става дума за правителство с техен мандат"... Промяна ще има, само ако още след като се закълне, всеки от бъдещите народни избраници седне на мястото си с една мисъл: "България трябва да има редовно правителство. Народът иска това, за това ме е изпратил тук, от това зависи оцеляването на хиляди хора".
Затова поведението на БСП е такова - насочено към диалог. Това е единственото отговорно поведение предвид КОВИД-епидемията, нарастващата смъртност, все по-трудно контролираната инфлация, проблемите с горивата, с цените на тока, кризите с бежанците...
- Макар да съществуваше консенсус за нуждата от промяна в съдебната система, в краткото си съществуване предходният парламент не можа да я реализира, факт е само връщането на Бюрото по защита към правното министерство. Защо се случи това?
- Промяната в съдебната система така и не започна в 46-ото Народно събрание. Заради сложната обстановка в него. Основата на всеки парламент е да има управляващи и опозиция. Върху тази конструкция минава целият законодателен процес. В така създалата се ситуация, предвид липсата на мнозинство в парламента, законодателният процес е по-скоро опасен, отколкото полезен. Ето хипотетичен пример: на второ четене имаме сложен законодателен текст. Гласуваме чл. 1, но не приемаме чл. 2. Оказва се обаче, че вторият член е във връзка с първия. Законът по-скоро би излязъл "чудовище" от залата. Липсва мнозинство, което да застане зад идеите си и да ги защити.
- Каква е концепцията на БСП за промени в съдебната система и по какъв начин трябва да станат те?
- Нека сме наясно: промените в съдебната система не са самоцел. Нито част от някаква политическа игра, битка за власт и надмощие. Тук става дума за промени, които буквално да рестартират държавата, да променят посоката, да ни позволят да се справим с корупцията, която е причината за ниските заплати, мизерните пенсии и липсата на какъвто и да е реален икономически растеж.
БСП има готов пакет от законодателни и конституционни промени, които да освободят съдебната власт от корпоративен и политически натиск. Колкото повече се отлага въпросът за оставката на главния прокурор, толкова повече поражения за съдебната власт ще има. Но името на главния прокурор не е важно, важно е да има съдебна система, която да не му позволява да бъде "държава в държавата".
След премахването на Бюрото за защита към главния прокурор и закриването на специализираните прокуратури и съдилища спешно трябва да бъде преформатирана КПКОНПИ. Антикорупционната комисия, каквато е в момента като структуриране и действия, е бухалка в ръцете на управляващата власт и това не може да остане същото. Тук отново БСП има съвсем ясна формула какво трябва да се случи: страната се нуждае от нова комисия "Антикорупция" с разследващи функции, чийто ръководител да се посочва от президента, за да се избегне политическото назначаване от управляващото мнозинство в парламента.
Факт е, че така важната за България съдебна реформа преминава през промени в Конституцията. А за промени в Конституцията са нужни над 162 гласа, които и след 14 ноември няма как да бъдат осигурени без участието на БСП.
- Смятате ли, че този път парламентарно представените партии могат да преодолеят различията и да формират правителство? Какъв може да е сближаващият фактор?
- Изключително много се надявам да могат! Българските граждани се интересуват ще има ли България правителство. Ние от "БСП за България" знаем как да го направим и го показахме в предишния парламент. Знаем и как не трябва да става - с раздаване на постове. Мисля, че случилото се с партията на Слави Трифонов ясно показа какво не трябва да става повече: народът им бе отредил първо място, но не и мнозинство, за да казват кой какъв пост ще заема. Сега новата партия прави същата грешка, като раздава министерски постове, а това минира възможностите да направим правителство. Ключът за решаването на всички кризи у нас - икономическа, социална, КОВИД, енергийна, е в решаването на политическата. В кратки срокове трябва да бъде излъчен редовен кабинет и работещ парламент, който да приеме бюджет за 2022 г.
Трябва всяка политическа сила да заяви своите приоритети, да каже в кой сектор какво ще направи, както го правим ние. БСП има своите решения и още в миналия парламент предупредихме за идващите кризи. Следващият редовен кабинет трябва да направи дълбоки реформи във всяка сфера. Концепцията на ГЕРБ е "който крал - крал, сега да седнем, да си простим и да продължим", но няма да допуснем това да стане.
- БСП представи мерките за първите 100 дни от работата на бъдещото НС, кои от тях обаче виждате като най-неотложни и как те ще се отразят конкретно на Великотърновския регион?
- Промените в здравната система са на първо място! Неслучайно мерките, които предлагаме, са разделени на спешни, краткосрочни и на изискващи по-дълъг период от време за реализацията им. Позицията на БСП отдавна е ясна: не трябва да има търговски модел в здравеопазването. В България този модел се оказа неуспешен и неработещ. Здравето на българите не е стока. КОВИД-кризата катализира и извади на светло недъзите на българското здравеопазване. Недостиг на адекватно оборудвани отделения, липса на лекари, на медицински персонал... Област Велико Търново е пример за всички най-уродливи явления в българското здравеопазване: Първо, затваряне на "нерентабилни" болници като тази в Елена - общината, която след Габрово обхваща най-много населени места в страната. Второ, закриване на цели отделения - едно след друго, поради липса на медицински кадри - като в Свищов. И, трето, корупционни схеми за стотици хиляди лева, като при изграждането на новото крило на болницата във Велико Търново.
Не по-малко спешни са мерките в областта на енергетиката и тези, които ще помогнат на малкия и средния бизнес да се изправи на крака.
- Някои политици се опитват да пробутат тезата, че за управлението на кризата няма ляво и дясно. Има ли логика в подобни изявления?
- Логика винаги има. Но дали тя е основателна, правилна, далновидна и справедлива? Не съм съгласен с тезата, че няма ляво и дясно. Още по-малко с това, че с малко по-десни мерки могат да се постигнат малко по-леви цели. Така стигаме до уродливи явления - законни, но неморални, като офшорните зони; заобикаляне на българската данъчна система и в резултат - липса на средства за модерно здравеопазване и ефективно образование.
- Защо избирателите трябва да подкрепят "БСП за България"?
- Поради три основни причини. Първо, в последните години бяхме единствената и последователна опозиция на управлението на ГЕРБ и нито за миг не спряхме да посочваме престъпленията, които то извършваше в държавата. Второ, БСП е единствената партия с ясна програма както за дългосрочни реформи, така и за спешни мерки за излизане от кризите. И, трето, БСП е най-диалогичната политическа сила, готова да обедини разслоеното в момента парламентарно пространство. БСП е единствената партия, готова и способна да загърби тяснопартийните си интереси, за да има България работещ редовен кабинет.