Проф. Стайкова е предложението на БСП за управител на НЗОК

Аида Паникян

БСП предлага проф. Жени Стайкова за управител на НЗОК. Тя има дългогодишен управленски, но и преподавателски опит. Била е директор на Националния център за обществено  здраве и анализи в София, а преди това директор на ХЕИ, на РИОКОЗ и на РЦЗ в Кърджали. Професор е в Медицинския университет в София във Факултета по  обществено здраве "Проф. д-р Цекомир Воденичаров" в катедра "Превантивна   медицина" и хоноруван професор в Бургаския университет "Проф. д-р Асен Златаров". Била е председател  на  Съвета на директорите на МБАЛ "Пловдив" АД, а от 2022 г. на МБАЛ "Св. Пантелеймон-Ямбол" АД в Ямбол. Проф. Стайкова 

завършва с отличие медицина

в Санкт-Петербургската медицинска академия "Иля Мечников", а по-късно - магистратури по обществено здраве и здравен мениджмънт в МУ-София и по публична администрация и административни практики  в СУ "Св. Климент Охридски". Притежава специалност "Комунална хигиена" от МНИИГ "Ф.Ф.Ерисман" в Москва и втора

специалност "Социална медицина" от Висшия медицински институт в Пловдив. Доктор е на медицинските науки. 

До 30 юни освен проф. Стайкова кандидати за управител на НЗОК бяха д-р Тодор Хинов от "Възраждане" и Иванка Динева от ГЕРБ-СДС. На 30 юни "Възраждане" оттеглиха предложението си без да се мотивират, става ясно от информацията на сайта на Народното събрание.

Сега срещу проф. Стайкова е само кандидатурата на Иванка Динева, която (по-рано известна като Кръстева-б.а.) бе подуправител на НЗОК по време на министерстването на Петър Москов в кабинета "Борисов-2" в периода октомври 2015-февруари 2017 г., а преди това е била съветник на Москов. На 1 февруари 2017 г. - няколко дни след встъпване в длъжност на служебното правителство, бе съобщено, че е освободена от поста подуправител без да бъдат официално посочени мотиви. От декември 2020 г. до септември 2022 г., когато бе освободена от длъжност, Динева бе директор на най-голямата в страната районна здравноосигурителна каса - Столичната. 

След като в средата на януари т.г. Народното събрание освободи от длъжност управителя на НЗОК проф. Петко Салчев заради нарушен диалогът между касата и БЛС и системно неизпълнение на задълженията, общественият фонд се ръководи от подуправителя д-р Йорданка Пенкова. Тя зае поста в края на февруари 2018 г., след като няколко дни по-рано тогавашният управител проф. Камен Плочев влезе в болница, а подуправителят д-р Димитър Петров напусна касата през декември 2017 г.

Правила на изслушването

Предстои изслушване на кандидатите за управител на НЗОК в парламентарната Комисия по здравеопазване, което се очаква да е на 6 юли, като всеки има по 15 минути за представяне на  вижданията си за развитие на дейността на обществения фонд и по 10 муните да отговарят на поставените им от депутатите въпроси. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване, гласят част от процедурните  правила за условията и реда за предлагане на на кандидати за управител на НЗОК, приети преди дни. Според тях

за избран се смята кандидатът

получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. 

Комисията по здравеопазването представя на Народното събрание доклад за проведеното изслушване на кандидатите за заемане на длъжността управител на НЗОК.

"Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове "за".  са получили равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда   повторно гласуване, в което   участват двамата кандидати, получили най-много гласове "за", пише в правилата.

С какви пари ще разполага НЗОК?

В края на април правителството одобри проектобюджета на НЗОК за 2023 г. В него са предвидени 7 027 213 600 лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са 6 847 563 200 лв. (увеличение 15,8%), а здравноосигурителнити вноски - 4 286 530 000 лв. (увеличение 14%). Трансферите за здравно осигуряване са 2 561 033 200 лв. (с 18,8% повече от трансферите в бюджета за 2022 г., когато бяха 2 161 949 351 лв.).

Разходите за ПИМП са 452 603 300 лв. Предложено е увеличение с 24,4% на средствата за първична извънболнична медицинска помощ (в предишния вариант на бъджет за 2023 г. се предлагаше 22% ръст).

- За специализирана извънболнична са предвидени 455 682 200 лв., което е  увеличение с 19,8%, а не с 18% спрямо 2022 г.;

- За болнична помощ са предвидени 3 109 351 100 лв.;

- За дентална помощ са предвидени 274 068 600 лв., което е с около 10 млн. лв. повече спрямо предишния проект или с 14,3% повече от 2022 г.;

- За медико-диагностични дейности са предвидени 237 286 000 лв., което е ръст с 14,5%; 

- За лекарства са предвидени 1 764 770 200 лв., което е с 16,5% повече от миналата година;

- За медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната увеличението са предвидени 29 703 200 лв. (ръст с 14,3%). При лекарствата най-голямо е увеличението на парите за препарати срещу рак и коагулопатии в болнична помощ - 764 млн. лв. (увеличение с 20,8%).

В бюджета на НЗОК не са включени средства за медицинската помощ на хората с временна закрила, както и плащания от трансфер от МЗ на изпълнителите на медицинска помощ, за персонала пряко ангажиран с дейности по извънредна епидемична обстановка поради КОВИД-19. 

Предвиденият резерв е 205 426 900 лв. Здравноосигурителната вноска остава 8%.

На заседанието си на 29 юни Надзорният съвет на НЗОК одобри проектобюджета за 2023 г.  

Днес (3 юли), по време на извънредното си заседание, Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъжда проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.

По 279 млн. лева месечно за болници

На последното си заседание Надзорният съвет на НЗОК реши болниците да получават по 278 906 184 лв. за юли и август. 

До приемане на новия бюджет на НЗОК личните лекари и специалистите ще могат да назначават до 1/3 от изследванията определени през първото тримесечие на 2023 г.