Президентските избори като реалити

Настанаха избори и медиите се впуснаха във вихрена заигравка с политиците. Четвъртата власт бе въвлечена в битката за власт и забрави силата си. Забрави, че функциите й са да е в услуга на хората и да "хапе" всеки политик, позволил си да застрашава демокрацията или впуснал се в популистко мечтание.
Начинът, по който ни бяха представени основните кандидати за президентската надпревара, странно напомняше на поредното крадено американско реалити. Видяхме домовете им, колите им. Усмивките на кандидатите за слава грееха от плакати и билбордове. Режеха се лентички, провеждаха се срещи под шумни ръкопляскания на тълпи фенове. Препратките към телевизионно шоу се допълваха от неизменното усещане, че победителят е предизвестен и това ще е любимецът на продуцента...
С наближаването на полуфиналната нощ страстите се нажежиха. Участници в реалитито, като проф. Николай Василев, се заканиха да съдят държавата, защото не следяла всеки кандидат да получи равно медийно отразяване. Светльо Витков проплака, че БНТ е поискала 1400 лв. за участие в дебат... В типичния си стил Волен Сидеров сатанизира БТВ. И докато Бойко Борисов се тупаше в гърдите на пресконференция в НДК след първия тур, лидерът на "Атака" и сподвижниците му влетяха в изпълнената с журналисти и кибици зала с черен изкуствен фалос в дар за БТВ. Все пак във всяко шоу персонажът на "селския луд" е задължителен, хей така за цвят ...

Шоуто трябва да продължи

Това си остана лайтмотивът в медийното отразяване на кандидатпрезидентските двойки. Сайтове, информационни агенции, телевизии и радиа промиваха съзнанието на потенциалния избирател от сутрин до вечер през последните 3 месеца. Медиите влязоха безропотно в сценария на политическите лидери. Първоначално започнаха да подклаждат "съспенса" - очаквайте в следващия епизод, тогава ще обявим кандидата, визията му за България и т.н. След това дойде Епизод 2 "Развръзката", телевизии и радиа буквално крещяха - това са кандидатите... И оттам започна шеметната надпревара на лъскането и смачкване на имиджи. Зрителите видяха, че рекламата на някои кандидати безумно надхвърля тази за други, но си замълчаха. Мълчаха и медиите, голяма част от които признаха, че са част от PR екипа на един от фаворитите. Журналисти безропотно приеха да забравят остротата на перото в името на "социологическите данни".

Пристрастията проличаха

въпреки твърденията на ангажираните от управляващите медии за коректност на информацията. В дните преди финалното шоу в НДК, малко преди да бъде официално обявен победителят от шоуто "Стани президент", фокусът от случващото се в страната бе изместен изцяло към битката за държавен глава. Информационните агенции се преформатираха на агенция "Политиците обещават". А обещанията се сипеха от 2 формации в разпределение приблизително 70:30, поне в повечето случаи. Който плаща, той поръчва музиката. Само дето не зрителят определяше дневния ред на новините.

Медийна любов

се посипа към лидерите на двете партии, постигнали най-добри резултати на изборите. Пресконференциите и по време на първи тур, и след обявяването на окончателните резултати бяха учудващо спокойни. Нямаше злъчни въпроси, може би леки закачки. Пресцентровете си свършиха работата и спестиха на хората си неудобни въпроси от напористи журналисти. Бомбата бе хвърлена от Илияна Беновска. И докато колегите й се подсмихваха под мустак при споменаването на името й, тя направи нещо, което много хора си мислеха, но не посмяха да изразят. Това не е вашата пресконференция, скастри тя Борисов на 23 октомври. И постави въпрос за свободата в медиите. Насмешката у някои премина в ръкопляскане. И тихичко чудене толкова ли е луда да пита нещо неудобно. В крайна сметка тя си спечели своята малка лична битка.
В нощта на победителите - 30 октомври, вместо да питат за конкретните стратегии, които чертаят бъдещият президент и партията на управляващите, журналистите се плъзнаха по повърхността. Вместо критичност към обобщените отговори, пишещите хора се впуснаха в престрелки помежду си. Кой на кого е човек в медийните среди стана център на вниманието. А жълтината колко струва един часовник замъгли репортерските очи. Ако на първия тур НДК буквално се пръскаше по шевовете от журналисти, то пресконференциите на стигналите до балотаж ГЕРБ и БСП бяха със значително намалено медийно присъствие. Драмата я нямаше, шоуто изчезна и репортерите, отразяващи избора, намаляха в пъти. Когато Плевнелиев си тръгна, след него пое голяма част от журналистите. Победителите взимат всичко, промърмори колега в изборната нощ.

Последно действие

Още в минутите след оповестяването на резултатите някои телевизии ни обещаха да посрещнем следващия ден с пълен хороскоп на новия президент. От сутрин до вечер усмивката му блести не само в новинарски емисии, но и в предавания, наблягащи на забавлението. Шоуто излъчи своята звезда. Дори домашните любимци на победителя получиха 5 минути слава. Като герой от отвъдокеански филм Плевнелиев крие половинката си, за да я предпазел от медийния шум, или пък, за да не изгуби фенките. А сериалът за българския избирател продължава. Захаросаните фанфари и пресилената всеобща радост скриха зад завесата изборните неразбории, проблеми, нарушения. Всичко, което се опитваше да се прокрадне като носител на критичност, потъна в мъглата. До новия спектакъл, до новия кастинг за поредното шоу. Победителят взима всичко, шептят медиите.