Такива работи
Препоръка за тържествен комплект
/ брой: 125
"Без Ботев не бихме могли да бъдем това, което сме днес!" - рекъл президентът Росен Плевнелиев в словото си на тържествената заря проверка във Враца оня ден. Все едно, че днес сме кой знае какво! А може би президентът има предвид себе си?! Вярно бе, ако не беше Ботев, днес президентът щеше да продължава да купува стоки от Европата и да зъзне по анадолските паркинги досущ като някой хъш-търговец. Иначе словото беше щедро бродирано с клишета за 9-ти клас на средните училища, ама какво да сторим?! С такъв материал работи Президентът. Защото, нали не вярвате, че въпросното слово го е писал самият той. Но - млъкни сърце! Да не приказваме за "кофти материал", че пак ще се върнем на Бойко Борисов, а таман малко бяхме кандисали от него.
Ама тъй и тъй сме тръгнали, да вземем и да си кажем своето. Злите езици говорят, че всъщност въпросното изречение имало следния вид: "Без Борисов не бихме могли да бъдем това, което сме днес!", ама предани секретарки доловили дългата и ехидна ръка на Държавна сигурност. Щото тези предани секретарки не са вчерашни и още помнят онзи акростих, появил се във вестник "Пулс" през онази 1985 година. Тогава в стихотворението "Есен" беше хитро вплетен и акростихът "Долу Тодор Живков". С което, общо взето, се изчерпа огнената революция в България. И Тодор Живков падна. Вярно след четири години, ама падна! Та бдителните секретарки доловили капана и тутакси поправили текста в клиширания тон на учебника за 9-ти клас. Или друг някой клас, че вече ги обърках.
И така Отечеството беше спасено!!!
Хората отдъхнаха, а абитурентите продължиха да се млатят по балове и екскурзизи до братска Турция също като в професионалната лига на бокса.
В същото време наред със словесните и виртуални тупаници, които се разнасяха из парламента, досущ като в абитуриентски бал, едва-едва се промъкна и новинката, че на маймунчето Тошко му отрязали по два пръста и на двете ръце, за да може да краде по-ефектно от чанти и джобове на разсеяните туристи. Защото Тошко работел по златното Черноморие. И бил доста ефективен благодарение на анатомическите си промени. Веднага плъзнаха слухове, че мнозина депутати от наскоро управлявала политическа сила почнали да звънят по близки и познати хирурзи със запитвания по въпроса. Запитванията били от рода на: възможно ли е?, колко човешки пръста са нужни да останат?, после могат ли пак да поникнат (въпрос на Цв. Цв.!), могат ли да се режат ленти след това (Б.Б.), за колко време става операцията и има ли упойка. Хирурзите се видели в чудо, но техен колега от "Факултето" и други факултети от страната ги успокоил, като казал: "Ама ние това го правим още на тригодишните, за да могат след година-две, като отидат на турне в Западна Европа, да не се излагат пред чужденците."
Ето това е стратегия, това е отговорно мислене за нацията и положителните представи за нея в чужбина. Щото в чужбина засега за нас виреят главно отрицателни представи: сиромаси сме били, крадливи сме били, без самонационално съзнание и прочие... Чунким те са цъфнали и вързали, а да не говорим за другото отпреди две десетилетия, когато родните "гларуси" откриваха тайните на телесната любов на почти (щото имаше и глозотии!) всички западни и източни европейки. И по този нежен начин увеличаваха приръста на населението на (няма да изброявам!) соц и западните държави. Дето се вика, той половината европейски народ е български миллет, ама не млъква това сърце, особено ако има мастика и сиртаки. Така сме възпитани ние - интернационализъм в действие!
Иначе тачим си ние поборниците. Всяка година ги тачим. Ей сега на 18 юли пък ще отбележим Левски. Тогава президентът Росен Плевнелиев ще има възможността да каже: "Без Левски не бихме могли да бъдем това, което сме днес!" И още ред общи приказки от учебника за 9-ти клас. Ми толкова може човекът. И екипът, дето му подготвя речите. Някога синът на турския поданик Остап Бендер създаде "Тържествен комплект. Незаменимо помагало за съчиняване на юбилейни статии, празнични фейлетони, а също така и парадни стихотворения, оди и тропари". В помагалото прилежно бяха подредени: съществителни, прилагателни, глаголи, художествени епитети и други части на речта на брой 35, с които да се работи при изграждане на публичните писмени и вокални прояви на журналисти или политици. Препоръчвам томчето на Издателство "Отечествен фронт" от 1983 г. стр. 218/219. Много полезна справка!
Да се върнем на поборниците. Ако продължаваме да ги тачим с кухи фрази, шумни илюминации и прочие колективни мероприятия съвсем наскоро ще ги изгубим. И тях и съвестта си. Докато съвестта е лична и всеки може, каквото си иска да прави с нея, то имената, делата и лицата на народните поборници са обща, национална съвест, а нейното съществуване е признак, че по тези земи има народ, а не само политици, полицаи и други безродници.
Такива работи...