Пенсионното осигуряване като стока

След маргинализирането на държавата през последните десетилетия неолибералните стратези започнаха и нейното елиминиране от основни социални сфери като пенсионното и здравното осигуряване. Важните социални функции, които те изпълняват, се заменят с пазарни взаимоотношения, подчинени на коренно различна мотивация и движещи сили като печалба на всяка цена.
След повсеместното раздържавяване и свързаното с него повишение на цените в екзистенциално необходими за всеки човек стопански сектори като енерго- и водоснабдяване, идеолозите на неолиберализма нанесоха удар и срещу едно от най-важните колективни начала на обществото - държавната пенсионна система,

израз на социалната солидарност

между поколенията. Тя представлява основният механизъм, който осигурява живота на възрастните хора, след като те отпаднат от активния трудов процес. Издръжката им тогава се поема от работещите, които заделят част от своя доход за това. Целият този процес се регулира от държавата и когато по различни причини пенсионните фондове се изчерпят, държавата влиза в ролята си на гарант и ги субсидира от бюджета.
За първи път този модел на осигуряване се въвежда в края на ХІХ век в Германия с цел да се намали ширещата се по това време екстремна бедност сред възрастното население. В зависимост от индивидуалното време на заетост и правените от всеки осигурителни вноски държавата се ангажира пожизнено да изплаща на тези хора пенсия.
Характерно за държавното социално осигуряване в пазарните икономики е, че то е задължително само за всички заети с месечен доход до 7500 долара в САЩ и до 3550 евро в Германия. В България тази граница на задължителното социално осигуряване е дори само за получаващите месечно под 2200 лв. А всички по-заможни, получаващи над тези суми, са изцяло освободени от задължението за вноски и обикновено не съфинансират държавната пенсионна и здравна система. Общият брой на тази част от населението за отделните държави като цифра не е висока и никъде не надхвърля 10% от жителите, но техните общи доходи възлизат на около 50% от тези на цялото общество. Което означава, че половината от приходите във всяка държава, и то на най-богатата част от населението, не допринася с нищо за социалната стабилност в съответната страна.
Вследствие на застаряване на населението, намалената раждаемост и на непрекъснатото съкращаване на работещи, което работодателите обикновено правят за сметка на обществото (уволняват под формата на преждевременно пенсиониране, товарят пенсионния фонд и закриват работни места), държавната осигурителна система все повече се обезкръвява. Броят на осигуряващите се намалява, а броят на получаващите пенсия расте. Дисбалансите само в Германия възлизат на десетки млрд. евро и държавата като гарант ги покрива със субсидия, равна на около 1/3 от бюджета.
При това положение на задълбочаващата се криза вместо по солидарен за цялото общество начин, като например в кръга на задължително осигуряващите се се привлекат и богатите граждани, управляващите правят "реформи", с които    

прехвърлят тежестите

изцяло на гърба на трудещите се. Предвижда се сериозно увеличение на осигурителните вноски, намаляване на пенсиите и повишаване на възрастта за пенсиониране до 68 години, а в медийното пространство неолибералните стратези дори неотдавна подхвърлиха пробно идеята за пенсиониране едва на 70.
Главният удар срещу държавната пенсионна мрежа се нанася обаче от въвеждането на нова задължителна частна пенсионна система, изградена не на принципите на солидарността, а подчинена на законите на пазара. Чрез това задължително второ осигуряване работещата част от обществото се превръща в дребни собственици на ценни книжа, на които се внушава, че "реформата" е изцяло в техен интерес.
Но истината е точно обратната. "Реформата" освобождава работодателите от задължението да правят вноски за своите служители. Но най-същественото в нея е, че тя в крайна сметка представлява акт на поредната приватизация, този път на системата за държавно осигуряване, в която се управляват огромни средства от билиони долари и евро на година, които могат да носят гигантски комисиони и печалби. Тази нейна особеност не остава незабелязана от могъщите финансови кръгове, които не пропускат да приватизират всичко доходоносно от икономиката на света.
Задължителният характер на паралелната система за частно осигуряване увеличава осигурителната тежест за заетите, но и отклонява средства от държавните пенсионни фондове, задълбочава кризата в тях и заплашва да редуцира гарантираните пенсии до

минималното равнище на социални помощи

Като крайната цел на нейните създатели е в перспектива тя да замести изцяло държавните пенсии, както между другото е в Чили още от времето на диктатора ген. Пиночет. У нас все по-често се тиражира като успешен точно този модел на пенсионна система. При това старателно се премълчава фактът, че в тази далечна латиноамериканска страна около 50% от възрастното население въобще не получава пенсия, именно поради изцяло частното пенсионно осигуряване, чиито високи вноски не са по силите на половината от населението.
Но и това не е всичко. Тази консервативна идея не преследва само користни пазарни изгоди. Тя е насочена също към коренна промяна в съзнанието, превръщайки хората в изолирани един от друг, егоистично мислещи индивиди, обсебени единствено от съдбата на своите вложения в ценни книжа, които трябва да гарантират есента на техния живот. Всичко, което смътно напомня на колективизъм и поражда чувство за социална солидарност между тях, трябва да бъде изтрито от съзнанието им. Главните аргументи, с които апологетите на пазарния фундаментализъм ги манипулират, са, че частните фондове ще правят по-доходоносни инвестиции на набраните средства на борсите, отколкото държавата. Но основното нещо, което старателно се премълчава от тях, е, че пазарът на ценни книжа никога не е бил еднопосочна улица за постигане на гарантирани печалби. Много често там се разменят жестоки удари. Вложените така средства често стават жертва на кризи или дори на предумишлени банкрути, както бе по време на Голямата депресия през 30-те години на миналия век и както се случи при борсовия срив след 1999 г. и със зрелищните фалити на гигантски щатски компании.
В резултат на фалшифицирани отчети и източване те се сринаха, завличайки със себе си и стотици хиляди дребни вложители, които за миг се разделиха с надеждите си за осигурени старини.    

Няма никакви гаранции

че и в бъдеще подобни събития няма да се повторят. Освен това дребните инвеститори са изложени и на постоянната опасност поради некомпетентност, непълна или дори умишлено предоставяна от финансовите издания подвеждаща информация да вземат погрешни и фатални за тях решения. А това изключително ясно си проличава днес, в условията на глобалната финансова криза. Само вследствие на кризата от инвестиционните фондове, акциите и различните ценни книжа в глобален мащаб през последните години са се изпарили около 30 000 милиарда долара, което представлява най-гигантското унищожение на пари на вложителите след 1929 г. насам.
И при целия този борсов крах зад високорисковото частно пенсионно осигуряване вече не стои гарант, какъвто досега е била държавата. В резултат на всичко това членовете на обществото рискуват да се превърнат в стресирани за своето бъдеще индивиди, които като хазартни играчи ще бъдат встрастени от играта на ценни книжа в борсовите казина, водени от трескавата надежда, че щастието все пак някога ще им се усмихне. Неоконсервативни теоретици ще ги увещават, че всемогъщият пазар ще оправи всичко. Не се казва обаче за чия сметка ще стане това. Каква ще е съдбата на загубилите, които неминуемо ще се превърнат в социални аутсайдери, без помощ отникъде.