Партии или диктатура

Николай ШОПОВ

В последните седмици България се тресе от многобройни протести. Няма кътче от Отечеството ни, което да не е обхванато от протестната вълна. И няма как да бъде иначе, когато властта не може да се справи с проблемите, които раздират обществото ни. Не бяха направени реформи в нито един сектор. Вместо това властта задълбочи проблемите в здравеопазването, образованието, сигурността, проблемите с бедността, заплатите и пенсиите са унизителни. Правосъдната система се ползва с ниско доверие на обществото. За демографския апокалипсис управляващите нехаят. За свободата на словото всичко е казано с последното място в ЕС. Чуждестранните инвестиции намаляват поголовно. Големите фирми една по една напускат България. За ремонтите и строителството на пътищата фактите са красноречиви - некачествени и скъпи. Всичко в държавата ни е гнило, разпадащо се и не се вижда как с тези управляващи посоката на развитие може да се промени. Ето затова са тези протести в страната. 

Другата причина са цинизмът и наглостта на представителите на властта. С лека ръка се предлагат лобистки закони и решения. Още по-дразнещи стават нещата заради арогантността, която демонстрират управляващите. Те ни представят една паралелна действителност, виртуална реалност. Цветан Цветанов има наглостта да ни разказва, че България била най-доброто място за живеене не само на Балканите, но дори и в Европа. Бойко Борисов ни рисува такава реалност в последното си интервю, че биха му завидели всички разказвачи на приказки. Тази зейнала пропаст между управляващи и граждани поражда негативните реакции. Протестите не са единни, повечето са по конкретни проблеми и нерешени въпроси в регионите. Независимо от това те са показателни за състоянието в България, за песимизма, за неверието, за разбирането, че управляващите са изчерпали възможностите си и трябва да си отидат.

Очевидно е, че протестите имат основание. Имат предпоставки и да продължат, докато тази власт не си отиде. Тя не би напуснала, ако не е подложена на всекидневен натиск. Но се заражда един проблем, защото протестиращите издигат лозунга "Народът срещу партиите." При това не е ясно как смятат да управляват? С какви принципи, с какви идеи, с какви програми, с каква организация? Управлението на една държава не е шега работа. Състоянието на сегашното управление е доказателство за това. Струва ми се, че някой целенасочено направлява и подвежда протестиращите. Да, демокрацията не е идеална и партиите сигурно не изпълняват възлаганите им надежди. Но партиите са част от гражданското общество. Те са създадени от гражданите. В тях членуват граждани. Партиите изразяват мнението на различни части от гражданите. Какво означава общество без партии? Може би протестиращите искат диктатура, еднолично управление? Защото историята това ни учи. Нима искаме да се повтори 19 май 1934 г., когато партиите са забранени и държавата преминава към управление с укази и декрети? Или може би искаме еднопартийна власт, което също е диктатура на една част от обществото над друга? 

Струва ми се, че лозунгът "Народът срещу партиите" е опасен и няма да доведе до нищо хубаво. У нас има над 400 партии и е странно, ако гражданите не намират сред тях изразител на своите интереси. Това може да означава, че повечето хора просто не четат и не осмислят партийните програми, с които партиите се явяват на избори, а се втурват след личностната харизма или пропаганда на един или друг лидер, от чиито действия след това се разочароват. Хората би трябвало да внимават много на кого се доверяват, защото в последните години многократно бяха лъгани от лъжепророци и спасители. Затова въпросът всъщност е възпитани ли сме в правилата на демокрацията, за да я практикуваме.   

Другото искане, което ми прави впечатление, е "Смяна на системата." Може би се има предвид смяна на модела на управление? Защото смяна на системата в България след Освобождението ни от османско иго е имало два пъти. Единият път през 1944 г. и другият път през 1991 г. с приемането на новата Конституция. Единият път приехме социалистическата система, а втория път - капиталистическата. Сега каква система искаме? Да се смени системата означава едно нещо - да поискаме социализъм. 

Протестите може да са успешни, когато са единни, организирани около една основна цел. Раздробените протести не могат да свалят властта. Затова се учудвам, когато протестиращи казват, че не са организирани, че са спонтанни, че не са политически (!). Някои протестиращи дори казват, че не искат да свалят правителството. Нима 10 години не стигат да се разбере, че партия ГЕРБ няма възможности и капацитет да управлява? Какво още трябва да стане в страната ни, за да се разбере това? Протестиращите трябва да бъдат обединени от желанието за радикална промяна в името на подобряването на живота в България като цяло и във всички сектори. А не да се крият свенливо зад "аполитичност". Защото иначе няма да постигнат нито една от целите си.