Няколко думи
Парламентът не е забавачка или шоу
/ брой: 43
Парламентът отдвна не е онази уважавана институция, която би трябвало да е. Говорят го и имената в листите на различните партии. Някои кандидати са се доказали в професията си, но са далеч от подготвени за изпълнителната власт или измислянето на закони.
Вината е колкото индивидуална, толкова и колективна. Човек трябва да си дава ясна представа за силните и слабите си страни. Да осъзнава до колко може да е полезен не само на себе си, а и на останалите, особено ако се кандидатира за обществен пост. Парламентът не би трябвало да се възприема като кръжок за обучение.
Уви, някои си мислят, че в него могат да наваксат за пропуските в първите си 7 години. Други пък искат да напълнят банковите си сметки за минимум още 7 години. А партиите си търсят лица с голяма фенска маса, за да компенсират пропукването на собствения си имидж и загубата на избиратели. Докато обаче лаиците се учат на депутатство, страната се дави в объркани закони, лобистки поправки и правен хаос. Лобизъм, поправки на поправките, закондателен вихър и разправии като в селска кръчма - всичко това подкопа доверието и уважението в парламента.
И после - защо на читавите не им се занимава с политика...
Народът бе сведен до безличното "избиратели" и партиите започнаха да се отнасят към него пренебрежително. И предлагат страната да я управляват хора, някои от които не са подредили дори собствения си живот. Сякаш сме в глупаво, но наистина скъпо реалити - не е важно кой ще вкараме в Голямата къща, стига той да прави шоу и да привлича фенове към уж велика кауза.
Видяхме колко кухи са каузите на ГЕРБ, колко принципни са "опозиционерите" от "Воля" и какъв "коректив на властта" са "Обединени патриоти". Наближиха избори и те пак претоплят стари обещания, като ги гарнират с обилно количество манекенки, певици и... реабилитирани управленски кадри. Къде отиде принципността на ГЕРБ, които уж мъмреха Даниел Митов, Младен Маринов, Данаил Кирилов и други знайни и незнайни? Къде отиде непримиримостта на Марешки към Валери Симеонов?
Основният проблем е друг. Къде са онези титани на мисълта в истинския, хубав смисъл на думата? В листите е очевадна липсата на юридически и конституционни експерти. Нима един футболист е достатъчно административно подготвен, че да "изкове" закон, който да няма бутане в съда? Къде са повелителите на словото, къде е днешният Валери Петров, който да нареди баналните думи в смислени текстове? Къде са хората, на които от уважение ти е неудобно да говориш на "ти"? Вместо това партиите са решили да ни забавляват с кандидатите си.
Парламентът не е забавачка, нито шоу. В него трябва да попаднат хора с достатъчно професионален стаж, но и с житейски опит. Знаем колко лесно е "старите кучета" да те превърнат в носач на папки и послушко, ако им го позволиш. Всички тези професионалисти с екзотични за парламента професии могат да са полезни в комисии, съвети или като сътрудници на депутатите. Нека тръгнат оттам, а като се научат - да седнат и на банките. Ако съществува квотен принцип за кандидатите за НС, той не бива да е по пол или възраст, а за професия и стаж. Защото професоналисти ни липсват, а през законодателния хаос в последното десетилетие това е повече от очевадно.
И е желателно кандидатите да носят на критика, да са функционално грамотни, да не се страхуват да четат и да могат да говорят смислено и членоразделно.