Интервю
Доц. Игнат Минков:
Опасността за Европа е съвсем реална
Ислямското население в Европа не се интегрира, а налага своите норми, в резултат на духовното обезличаване ЕС може да стане второстепенна сила, казва етнологът
/ брой: 228
Игнат Минков е специалист по етнология на съвременността. След аспирантура в Прага 30 години работи в Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Ръководил е работата на Националния етнографски музей. В центъра на професионалните му интереси са проблемите на българската национална култура и съвременните етнически процеси. Има над 100 научни публикации. Консултирал е висши държавни институции. Автор е на книгата "Етноси и глобализационни общности".
"Властта не вижда нарастващата малцинствена криза с ромите"
- Живеем в размирен свят на перманентни кризи и регионални конфликти, политически сблъсъци и поредно "велико преселение на народите". Накъде отива светът?
- Светът е навлязъл в дълбока цялостна етносоциална трансформация. Преходът се съчетава с дълбока криза на капитализма като социално-икономическа система. Погледнато от етноложки позиции, човечеството отива към окрупняване на етнокултурните общности. Вместо националните държави, както беше досега, организатор на новия свят стават трансформиращи се мощни нации и обединения от народи с обща културно-цивилизационна идентичност. Такива нови глобализационни субекти са ЕС, САЩ, Руската федерация, Китай, Япония, Индия, Бразилия и ЮАР. Те си изграждат и свои обществено-политически системи. Процеси на прегрупиране и окрупнявания текат и в ислямския свят. Към тези субекти гравитират и ще се приобщят и други по-малки, със сродни на тях култури. Светът, макар и окрупнен, ще е многополюсен, диференциран и разделен.
- Как преценяваш ситуацията в Европа - "люлката на цивилизацията", готова ли е да посрещне проблемите, пред които е изправена или не?
- ЕС се формира чрез обединяване на нациите от Западна и Централна Европа. Той е най-крупният икономически субект в света. Народите му са създатели на западната цивилизация - двигател на прогреса през последните 400 години. Европейската общност е неин основен наследник, носител и символ. С тази си същност ЕС има всички предпоставки да бъде сред водещите фактори на ХХI век. Но в кризата на прехода Европа се оказа с най-много и силни вътрешни противоречия. Две от тях са от особено значение: недовършеното изграждане на ЕС като единна общност и ерозията на неговата европейска идентичност. Основна причина за това е зависимостта на Европа и кризата на капитализма. След Втората световна война тя бе разделена. Но докато Източна Европа се освободи от контрола на СССР, Западна - ЕС, продължава да е зависима от САЩ, които задържат изграждането й като мощен самостоятелен глобализационен субект. Подвластна на налагания от САЩ неолиберализъм, сринала се нравствено, сита, разпусната и остаряваща, изневерила на своите християнски ценности, Европа недопустимо изостава, застрашително се маргинализира.
- Коя е главната опасност за стария континент?
- Тя идва от това, че политическото ръководство на ЕС подценява ролята на европейските нации и на техните култури като строители на ЕС. Пренебрегват се и характеристиките на европейско-християнската цивилизация като негова духовна същност. Наместо тяхното обогатяване като единствено възможни организатори на европейското единство и изграждане на единна европейска икономика, политическа система, армия и т.н., се робува на ТНК, разширява се зависимото обвързване със САЩ, обезличават се националната и европейска идентичност - за да бъдат заменени с неолибералния разгул на международния финансов капитал, деформирани духовни ценности и културна аморфност. Неслучайно без своя физиономия, ЕС няма и собствена самостоятелна политическа стратегия. Започна да се говори за "залезът на Запада", "краят на Европа".
- Някои ръководители на държави като унгарския премиер Виктор Орбан смятат, че огромната миграционна вълна може да доведе до промени в цивилизационния облик на Европа. Има ли основания за подобни опасения?
- Има такава опасност! Фактите: - Дестабилизиране на обхванатия от мощен демографски взрив арабски свят, интервенция в Сирия - хиляди убити, близо 5 млн. бежанци, терористичната "Ислямска държава". И в съседство с тях - обезлюдяваща се, остаряваща и благоденстваща Западна Европа. Миграционната вълна е неизбежна. ЕС не само трябваше вече да има ясна политика за бързо ликвидиране на тази опасност, но и да я осъществява най-решително. Наместо това допусна в Европа под формата на "бежанска вълна" мощна цивилизационна инвазия на многохилядни маси ислямско население, което е "прекрасен" начин за нейното дестабилизиране. Защото ислямското население в Европа не се интегрира, а започва да налага свои антиевропейски норми на живот, които застрашават нейните устои. Появиха се и анклави, гнезда на ислямизъм.
Не смятам, че в обозримо бъдеще ще се промени културно-цивилизационният облик на Европа. Но трябва да ни е ясно, че тези хиляди хора, нахлули в Стария континент, не идват да приемат неговата култура и цивилизация, а като се възползват от по-добрите социални условия, да наложат тук своите правила на поведение и живот. Опасността е в духовното обезличаване, в отслабване на глобализационните способности на ЕС и превръщането му в второстепенна сила. Пътят за преодоляването на тази криза е категоричното безкомпромисно утвърждаване върху цялата територия на ЕС и за цялото му население, на европейските културно-цивилизационни норми за обществено организиране. В Европа единствено те осигуряват възможности и за успешна социална реализация на човека, и за обществено благоденствие. Който не приема тези норми, да бъде добър да напусне Европа.
- Коя е най-голямата опасност за България в тази ситуация?
- В момента най-голяма е опасността от нахлуването на огромни маси имигранти от Турция. Сред тях неизбежно ще има и джихадисти. Да не забравяме, че т.нар. халифат планира ислямизирането на Европа да започне от Балканите. Това е изгодно и за Турция. Затова по най-най бързия начин трябва да завърши изграждането на преградна стена по границата ни с Турция и да бъде спряно всякакво незаконно навлизане на българска територия. България не бива да приема повече ислямско население, влязло в другите европейски страни.
- А какво мислиш за т.нар. пълзяща ислямизация - има ли подобен процес в България или подозрения са пресилени?
- Тя вече не е пълзяща, а открита, съчетана с турски национализъм. Ходжите отново се домогват до публични функции. Множат се опитите за налагане на "чист" ислям, сондира се създаването на автономни турски райони. Кметът на Омуртаг например открито заявява, че в изборните си обиколки щял да говори на турски и никой не можел да го спре...
- Какви тенденции се забелязват сред българите мохамедани?
- През 90-те години се провалиха опитите те да бъдат турцизирани. Сега целта е да бъдат обособени от българите като помаци. Последните напъни са към утвърждаване на т.нар. помашки език. При това със скандалното участие на Главното мюфтийство. Подклаждат се и ислямистки позиции в някои селища по поречието на Места, във Велинградско и другаде. При това без каквато и да е реакция от страна на българската държава.
- Забелязваш ли подчертано турцизиране на ислямизираното ромското население? Може ли да се твърди, че на определени места в България се създават ислямистки анклави?
- Процесът се засилва от средата на 90-те години. Някои цифри: циганите от Нова Загора (около 12 000 души) вече са... "турци", като такива се представят и 45 000 роми от "Столипиново" и 10 000 от "Шекер махала" в Пловдив, около 30-те хиляди роми от Пазарджик; от Видин и навсякъде в страната... Част от тях са маргинализирани, без образование, безработни, криминализирани. Точно сред тях възникват анклави, където проповядват имами с фундаменталистка нагласа, какъвто бе случаят в Пазарджик. Засега ислямисткият огън у нас не се е разгорял, но горивен материал има предостатъчно. Докато държавата ни е стабилна, няма да има проблеми. Дестабилизира ли се обаче, възможни са всякакви разрушителни тенденции.
- Българските управляващи и политици имат ли реална представа за истинските опасности, които загрозяват страната ни?
- В "мрежата" наричат днешните българските управници "колониална администрация на САЩ". Оплакваме се от кризата с бежанците, но България има свой "принос" за трагедията на Сирия. Правителство на Б.Борисов активно участва в организирането на сирийската опозиция, българско оръжие е сред най-използваното от ислямистите. При залялата ни криза пак сме против властта на Асад, макар че той единствен може да ликвидира "Ислямска държава" и да осигури завръщане на бежанците. Вместо да подкрепи единствено правилната и перспективна политика на Русия в Сирия, правителството продължава да лавира; то няма ясна позиция, бави затварянето на границата с Турция, крие или не знае точния брой на имигрантите, влезли у нас и, които май надхвърлят 20 000. Не вижда и нарастващата малцинствена криза с ромите.
Българското общество трябва да спре тази пагубна политика! На България са нужни не конфронтации, а укрепване на националното единство, нормални отношения с Русия и с арабския свят.
Още по-важно е това да направи ЕС. Заедно с преодоляването на разпада, укрепването на своята идентичност, ЕС трябва да преодолее потискащото обвързване със САЩ, да замени със сътрудничество противоборството с Русия - носителя на европейската културна идентичност в Източна Европа и Азия, да съгласувана с нея политиката си към останалия свят.
- Кой е залогът за опазване на българската държавност и национална културна идентичност?
- Най-голямата опасност за страната идва от снижаването до критични нива способността на българската нация и държава да организират обществото ни, да го мобилизират за позитивно развитие. Опасно е спаднала критичната маса на българите като народ и общност. Българската държава все повече се отказва от националните си обединителни функции.
Трябва да се потърсят и възродят здравите сили на народа, нравствените му устои. Да се укрепи националната общност и активизират нейните културно-цивилизационни и обществено организиращи функции, младежта да се насочи към позитивни дела. Да се увлекат в този процес българските малцинствени общности. Българската буржоазия, българската интелигенция, младежта ни все повече ще осъзнават, че така повече не може, че е необходима промяна, която зависи от всички нас...
- Оптимист ли си за бъдещето на България или си песимист?
- Непоправим оптимист!
- В какво вярваш, на какво се надяваш?
- Ще прозвучи високопарно, но аз наистина вярвам във възможностите на нашия народ. Той сега е объркан, отчаян и уморен, но рано или късно ще се отърси от летаргията. Неговата интелигенция ще осъзнае дълга си, ще му помогне да излезе "на светло".