Няма невъзможни неща

Жаклин ВАГЕНЩАЙН е родена през 1981 г. в София. Дъщеря на кинокритика, сценарист и издател Раймонд Вагенщайн и внучка на известния български режисьор, сценарист и писател Анжел Вагенщайн. Завършва английска гимназия в София, а по-късно - две бакалавърски степени и една магистърска в Париж. По време на обучението си прави няколко стажа и публикува няколко научни текста. Участва в организирането на серия конференции в Сорбоната и в Лувъра. През 2005 година е български куратор на Фестивала на изкуствата в Нормандия, посветен на България. По-късно същата година се прибира в страната, където започва да работи в престижното издателство "Колибри". Има принос за организирането на многобройни събития в тази област, както и за поканването в България на много световноизвестни писатели.
По повод приключващия утре Пролетен панаир на книгата е нашият разговор с младата издателка.

- Заедно с баща си ръководите едно от най-успяващите български издателства. Как постигате това?
- Благодаря за оценката! Полагаме наистина големи усилия да сме сред първите и да държим водеща позиция, най-вече що се отнася до качеството на заглавията, текстовете и изданията. Качеството на всеки един продукт е от огромно значение и хората оценяват това. Посветили сме на издателството цялото си време и любов и според мен най-вече на това се дължи успехът му. Но се изискват и смислени, дългосрочни стратегии и квалифицирани екипи. Съвкупността от тези елементи и наличието на добри автори и заглавия правят облика на издателството, а упоритостта, с която работим, прави от него водеща фигура на българската книжна сцена.
  - Кой е залогът за успех в издателския бизнес?
  - Много важни са всички познания по работата с текст, с езици, с литература. Отделно са необходими задълбочени наблюдения върху българския и световния пазар. Винаги сме нащрек, в постоянна надпревара с времето, за да сме в час с всичко, което се случва по света и което ние искаме достойно да представим в България. Тук се намесват неминуемо и маркетингови и пазарни стратегии, а ситуацията в България е особено непредвидима и освен опит се изисква изключително упорство и гъвкавост. Залозите са много, още повече са рисковете, а възвращаемостта е ниска и бавна, затова основният залог е да обичаш това, което правиш... Пак ще повторя слогана за двадесетия юбилей на "Колибри" - "да намериш време да четеш е като да намериш време да обичаш".
- Как формирате издателската стратегия на "Колибри"?
- Според познанията ни за вкусовете на публиката, нашите собствени вкусове и световните тенденции. Трите компонента рядко съвпадат, затова има и много компромиси и рискове.
- Кои са "печелившите" заглавия?
- Четивните, достъпните, събитийните; за България специално скандалните или близките до нашата реалност и кръгозор. По-голямото предизвикателство обаче е да пласираш не толкова лесни заглавия и да направиш от тях печеливши книги или поне събития, за които да се говори.
- Какви резултати отчитате през последните години?
- Кризата безспорно се отрази на бизнеса и въпреки това аз не смятам, че резултатите са лоши. През последните години разширихме много дейността ни, стартирахме нови поредици, например за фентъзи и фантастика или новата серия за мода, която е почти готова. Започнахме и нови дейности, например да правим ebook. За по-малко от две години сме поканили над десет световни величия в България, като паралелно издаваме по две книги седмично. Въобще дейността кипи, а през декември 2010 с гордост отбелязахме двадесетгодишния юбилей на издателството.
- Болен проблем за някои от нашите издателства е "зачитането" на авторските права. Какво мислите по този въпрос?
- Разбира се, че неспазването на законите за авторските права е проблем. Тези закони са основен движещ механизъм в нашия бизнес и единствените, който следят за зачитането на интелектуалната собственост. Наскоро може би сте чули за случая с едно пиратско издание на издателство Бард, които най-безочливо и на всеослушание издадоха и раздадоха книга, за която нямат права вече повече от седем години. Това беше в наш ущърб, защото ние току-що бяхме закупили, и то на висока цена, правата на въпросната книга. В случая тяхното държание е не само против правилата на лоялната конкуренция и законите за авторското право, но идва да покаже, че няма уважение между колеги, които работят в един бранш десетки години, както и че беззаконието позволява на всеки да прави всевъзможни фрапантни, нарушения. Още повече, че в случая не говорим за големи пари или корпоративни интереси, а говорим за книги. Въпреки това всяка игра трябва да има правила, обратното не прави чест никому.
- Не е завидно положението на българските автори. Повечето издателства предпочитат "доказаните" световни автори пред нашите. Каква е вашата политика в това отношение?
- Ние приветстваме издаването на български автори и непрекъснато получаваме ръкописи, които четем внимателно, приемаме или отхвърляме. Истината е, че това не е най-печелившата ниша от пазара и съответно това се отразява и върху хонорарите на авторите, но мисля, че все пак е една от сферите, които се развиват най-бързо в момента, и напоследък се публикуват все повече български автори.
- Според Вас държавата има ли конкретна политика в тази насока?
- Абсолютно не! В тази насока, бих казала, направо няма държава.
- Знаете ли нещо повече за преференциите, които се предлагат във Франция?
- Разбира се, многобройни са. Франция има специална политика за четенето, за образованието, ориентирано към четенето, закони за разпространението на книгите, за цените на книгите, намалена данъчна ставка, както впрочем във всички европейски държави, от които България е едно от малкото изключения. Франция има програми за подпомагане, издаване и превеждане на френски автори в чужбина, има дирекция на книгата, която развива различни проекти, както и организация, която подпомага френското книгоиздаване във всички франкофонски държави. Организират се многобройни обмени, срещи, конференция, обучения...
- Вие сте нестандартна личност. Освен от книгоиздаване се интересувате още от музика, кино, визуални изкуства, театър. Спортувате - йога, тенис, ски. Все пак кое надделява?
- Старая се да ги съчетавам, като междувременно постоянно добавям нови елементи в тази смес.
- Кой е любимият Ви автор?
- Много са и винаги се затруднявам да изброявам, да не говорим, че вкусовете ми се менят. Като цяло харесвам руска и френска класика, американски автори от 20 век, а чета основно съвременна европейска литература. Обичам автори като Борхес, Труман Капоти, Оскар Уайлд, Дидро, Кортасар, Маркес, Пол Остър, Удхаус, Мураками, Кундера, Филип Рот, Булгаков, Джиан, Дъглас Кенеди, Танидзаки, Селин, Иън Макюън, Фицджералд, Набоков.
- Музикално произведение?
- По принцип харесвам мюзикъли, опери, музикални и танцови спектакли, но по-скоро съм от тези, който не пропускат концерти на любими групи, а и те, като любимите писатели, са много и доста разнообразни. Но e сигурно, че без музика, както и без книги, не бих намирала смисъл в съществуването.
- Спектакъл?
- Плешивата певица, примерно.
- Спортът, който обожавате?
- Много обичам да карам ски, особено когато това е свързано с няколкодневно прекарване в планината с приятели. Не знам защо обичам ските, повече заради спорта или по-скоро заради планината и приятелите. Със същото удоволствие ходя на тенис и йога, кой знае, може някой ден да се запаля по хокей или фигурно пързаляне, знам единствено, че ако не спортувам няколко дена, се чувствам ужасно, и че постоянното движение при мен е жизнена необходимост.
- Коя е житейската Ви максима?
- Няма невъзможни неща.
- Какво Ви въодушевява?
- Животът.
- Амбицира?
- Всичко.
- Възмущава?
- Посредственост, алчност, лицемерие, празни приказки, стереотипи, несправедливост, може и в обратен ред.
- Вашето пожелание към читателите на ДУМА?     
- Да продължават да са читатели, това само може да ги обогати. И да четат и между редовете.