Никола Инджов:
Не вървим към бъдеще, вървим към минало
В народопсихологията се завръща като че ли онова ядно българско време, за което писа Ботев в своето стихотворение "Борба"- казва известният поет и публицист, писател, който след няколко дни навъшва 75. За много години!
/ брой: 220
- Как ти изглежда днешния свят?
- Човечеството е изпаднало в нравствена безизходица, може би главната причина е, че класическите идеали за свобода, братство, равенство са обезсмислени. Сякаш днес няма поробени народи, но какво са тогава кюрдите? Сякаш днес няма държави с насилствено отнет национален суверенитет, но какво е тогава Ирак? Сякаш днес няма революционни движения, но какво са тогава партизаните в Андите? Световните телевизии, радиостанции и вестници съзнателно премълчават борбите за национална самостоятелност и за държавна независимост, методично внушават, че бунтовете за етнически, расови или религиозни права са прояви на тероризъм.
- Живеем в жестоки времена...
- Нечовешки времена! Бедните хора са почти четири милиарда и стават все по-бедни, а десетте най-богати хора имат пари повече от петдесетте най-бедни страни. Вроденото у човека чувство за солидарност с унижените и оскърбените е насочвано главно към хомосексуалистите, наркоманите, носителите на СПИН, които са неизброимо по-малко от гладните и бездомните обитатели на планетата.
- Къде сме ние?
- Ние, съвременниците, сме в информационната блокада, установена от властелините на този свят. Днес например ние не знаем пресечен ли е коренът на Соломоновата династия в библейската страна Етиопия, кой направлява пиратите в сомалийската акватория на Индийския океан, в чии банкови сметки се трупат петродоларите от иракския нефт. Парадоксална ситуация, при положение че интернет дава техническа възможност да проникнеш в безграничното виртуално пространство на познанието. И ако през информационната блокада прозират някои елементарни истина, те са доста условни. Например, че зад всеизвестни президенти и министри стоят тайните общества на ХХI век, представляващи в съвкупност олигархична каста, която планомерно унищожава ненужните за нейните цели хуманистични идеи. Така ние, наследници на ренесансовия човек, биваме лишаван от исторически придобитите качества на личността според мислителя на второто хилядолетие Маркс - широта на психологията, склонност към градивно взаимодействие, равноправна принадлежност към универсалния прогрес.
- А къде е България?
- У нас специално е задействана система в промяната на историческия облик на отечеството. Нямало турско робство по нашите земи, нямало фашизъм, напоследък се дочу един разпознаваем в нашенските царедворски песнопения глас, че нямало и български език в родния град на братя Миладинови. Навярно хората на перото са по-чувствителни към словото, поради което аз долавям в днешния свят и една трудно забележима, но твърде опасна зона, в която се намира и България - зоната на изчезващите древни, класически и малцинствени езици. Това означава, че отмират ограничени етнически групи и малобройни народи, последни хранилища на регионални култури и дори на цели цивилизации. Като славянската цивилизация, в чието начало е нашата писменост.
- Двайсет години продължава агонията на обществото и държавата ни. Как мислиш - накъде сме се запътили?
- Да, повече от 20 години България се гърчи в тази агония. И за какъв напредък може да става дума, когато политическите режими унищожават академията на науките и всеобхватното образование, а за възрастните поколения са определили най-ниските пенсии в Европа и най-недостъпното здравеопазване? Защото каквото и да говорим, каквито и статистически индекси на развитието да сочим, каквито и доклади от Европейския съюз да ни поощряват, каквито и властелини на света да ни потупват по рамото, има един-единствен безспорен показател за всеки народ, за всяка държава - средната продължителност на живота. У нас при жените тя е средно 76,3 години, а при мъжете - 69,2 години. За държавите от Европейския съюз средната продължителност на живота е 82,4 за жените и 76,7 години за мъжете. Значи българинът живее все по-кратко, българите стават все по-малко. Това е.
- Защо според тебе стигнахме дотук?
- Причините са много и различни, мога да кажа, че има недалновидни политически идеи, че има безнаказано налагане на агентурни влияния в полза на чуждестранни интереси, че много негодни за управленски функции хора се изкачиха на върха на обществото. И все пак главното е, че народът като цяло остана без свои представители в парламента, в политическите партии, дори в профсъюзите. Там има върхушки, които задоволяват единствено свои егоистични интереси. Ето защо на сватбата на дъщерята на известна банкерка се оказаха едни до други в едно цинично dolce far niente ("Сладко правене на нищо", "безделие") червени, сини, жълти и всякакви там бивши и сегашни министри, депутати в Европейския парламент, журналисти от уж независими медии, царисти, републиканци, националисти. Всички в ръка с чаша шампанско на цена три лекарски пенсии за бутилката...
- Докъде ще я докараме, ако продължаваме все така?
- Всеки има своя представа за всеобщата развала на отечеството, за падението на обществения морал. Гледах телевизионни репортажи за някакво европейско състезание на кучешки породи, проведено у нас. Спечели го екземпляр от породата "Българско овчарско куче". И видях награждаването - кучето, възправено на подиум, обвито с националното знаме, а в негова чест гърми държавният химн...
- В ход е социална и политическа трансформация на страната ни към див и безпросветен капитализъм, към изпростяване, недоимък и отчаяна беднота. Накъде отиваме?
- Не вървим към бъдеще, вървим към минало. В народопсихологията се завръща като че ли онова ядно българско време, за което писа Ботев в своето стихотворение "Борба":
В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил...
- Какво мислиш за духовната криза?
- Тя е пряк резултат на подмяната на критериите за култура и изкуство. Шоубизнесът превзе телевизионния екран и радиото, нахлу в интонационната среда, а търговската реклама измести естетическата оценка на книгите, концертите, театралните спектакли, художествените изложби, филмите. Загуби интензитет образованието на младите поколения, появиха се дори неграмотни млади хора, изглежда че и хиляди деца не пристъпват прага на училището. Такъв отлив от четмото и писмото в България не е имало чак от насилственото отрицание на културата и просветата, наложено от турското робство.
- А как се отнасяш към така наречената реформа на българската култура?
- Не е реформа в артистичните гилдии да се произвеждат фаворити на пенсионна възраст. В България е построена огромна база на културата - стотици читалища, театри, концертни зали, младежки и профсъюзни домове. Задача на реформата е не да ги изпразни, а да ги изпълни със съдържание. Съществува национален опит, има национална традиция, а нима единствено увълчената пазарна икономика ще определя целесъобразността на духовния живот?
- Кой е най-страшният проблем, надвиснал днес над България?
- Привършват народните надежди, че някога ще се измъкнем от дъното. Най-бедна страна на Балканите, най-бедна в Европейския съюз, най- бедна на континента... Това означава и най-изостанала страна. Какво национално самочувствие, какво национално достойнство в развалините на милата ни родина? Ами ще се свири на кучета химна "Горда Стара планина"...
- Коя е най-голямата опасност за съществуванието ни като народ и държава?
- Предателството на националните интереси. И вече трябва да се каже открито, че предателство на националните интереси е да оставиш хората без здравеопазване, с ниски пенсии, да създадеш неравенство в образованието....
- Според тебе в кого е вината за този хал на обществото и държавата ни?
- В политическата класа. Хайде да си кажем право, че тя е по-скоро политическа клика на антинародни и антидържавни интереси.
- Минаваш за "остър камък" и човек, който не си оставя коня в реката. Така ли е?
- Питай приятелите ми, а питай и враговете ми - ненавистта е не по-малко искрена от обичта.
- Как се чувстваш в предпатриаршеска възраст?
- Този въпрос за мене има друго значение. Отдавна проучвам хроники и предания, свързани с последните години от живота на Патриарх Евтимий. Стигнах до едно хипотетично заключения - че той е привършил жизнения си път си в село Манастир в Беломорска Тракия - на южния родопски склон под Гюмюрджински снежник. Това е селото, от което произхождам, и в моята родова памет също има подсказки за златозарно присъствие на български владика. За последен път бях там преди месец заедно с моя роднина арх. Милан Черкезов и съпругата му арх. Цветана Наумова от Варна. Мечта на живота ми е да се възвести това място като още едно светилище на българския дух, поради което занесохме един надпис на български, гръцки, френски и английски. Надписът гласи: "Според преданията в село Манастир между 1402 и 1405 година завършва земния си път българският патриарх Евтимий Търновски. Този чинар е засаден от него". Местните жители са склонни да приемат нашия непретенциозен мемориален знак, сега търся съдействие от български ведомства за официални контакти с гръцките власти, които трябва да дадат разрешение.
А що се отнася до евентуалния подтекст на въпроса ти, отговарям в стила на Леда Милева, която често казва, че в края на краищата остава да се свърши още една работа като хората...
- Какво е правилото, което винаги си следвал в живота си и от което не възнамеряваш никога да се отказваш?
- Прави каквото трябва, пък да става каквото ще...