Напомпан оптимизъм
/ брой: 33
Откакто у нас управлява евро-атлантическата Сглобка, започнаха да се случват "чудеса". То не щеш ли корупцията била намаляла, сивата икономика се свила, прозрачността се била увеличила, инфлацията намалявала, доходите се вдигали... Въобще в последно време добрите вести идват на талази, лепят се удобните на властта етикети, независимо че нямат никаква връзка с действителността и с реално подобрение в живота на хората.
Тези дни бе оповестено поредното бодряшко заключение, направено на базата на някаква класация, според фактори, които се ползвали и за известния индекс на Световната банка Doing Business. Та страната ни била отличена като най-доброто място за започване на нов бизнес сред страните от Централна и Източна Европа.
Наистина в последните години плахо се отлепяме от дъното, предвид факта, че не само чужди и родни инвестиции напълно липсваха, но и буквално капитали бяха изтегляни от страната. Та оптимистичните данни на властта за огромни ръстове се дължат тъкмо на големия срив отпреди това.
През 2018-а бе отчетена пълна катастрофа с чуждите инвестиции, като за десетгодишен период сривът бе с над 15 млрд. евро. За сравнение - докато през 2007 г. чуждите капиталовложения в страната са били 17 млрд. и 704 млн. лв., през 2017-а те са едва 1 млрд. и 858 млн. лв. Министърът на икономиката Богданов отчете едва ли не невиждани инвестиции за деветте месеца на миналата година от 3,1 млрд. евро, което е около 6 млрд. лв. Според експертите обаче необходимото ниво на чуждите вложения е сумата да бъде около 10 на сто от БВП. За сравнение - БВП-то ни e около 170 млрд. лв. Иначе казано, инвестициите са 3-4 пъти по-малки.
Но да се върнем към класацията. В нея се казва, че сред първите пет държави създаването на малък и среден бизнес било най-лесно, а институциите били "отворени и гостоприемни както за местни, така и за чуждестранни инвеститори и бизнесмени". И ние греем на върха в подобна класация?!
България е страната, в която предприемачите не са спрели да се оплакват от корупцията (в момента гърми пореден корупционен скандал), особено при държавните поръчки, както и от безумните административни утежнения. Въпросът не е само в ниския изискуем капитал и ниските данъци, с които Борисов се хвалеше навсякъде, но и в много други фактори, заради липсата на които инвеститорите бягаха като ужилени. Докато пред телевизорите той откриваше "завод след завод", цели райони се обезлюдиха заради липсата на препитание. Същевременно големи международни компании и от машиностроенето, и от високите технологии решиха да ни заобиколят. Явно политиците в малката Словакия свършиха нещо смислено, за да се превърне тя в най-големия производител на автомобили в света на глава от населението. Ами в Унгария, Сърбия, Румъния?
Още по-трудно е на малките и средните родни фирми. Един известен браншовик бе оприличил правеното на бизнес за малките предприемачи в България като "да плуваш в сярна киселина".
Та каквито и ръстове барабар с ведри прогнози да извадят, за се вдигнем устойчиво от дъното, трябва много повече от напомпан оптимизъм.
А само преди ден НСИ оповести, че икономиката ни сe е забавила. И то повече от очакваното.