Надя Клисурска: Решението за пенсиите от частните фондове закъсня

- Г-жо Клисурска, предстои парламентът да обсъжда проект за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), свързани с изплащането на пенсиите от втория стълб на допълнителното задължително пенсионно осигуряване.

- Миналата седмица в Националния съвет за тристранно сътрудничество бе обсъден проект за промени в КСО. Законопроектът още не е влязъл в НС, а другата година процесът трябва да започне. Не ми е ясно защо се действа на ръба на сроковете, след като за това се говори от години. А и регламентацията се случва на части. Една част бе гласувана заедно с бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2021 г., сега - друга. Този законопроект, който три години беше подготвян от междуведомствена работна група,  засяга важен сегмент от пенсионната система - фазата на изплащане на пенсиите от втория стълб.

Очаква се през септември 2021 г. да се пенсионират първите около 17 000 жени, които са внасяли осигурителни вноски в допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Като замисъл от 2000 г. то бе създадено с идеята да се плаща втора пожизнена пенсия чрез събиране на пари по лична партида в капиталопокривна осигурителна схема. Но към момента нещата вече не са точно така - това става ясно и от Доклада за състоянието на пенсионните системи в Европа на института BetterFinance на Европейската федерация на инвеститорите и потребителите на финансови услуги, който излезе през септември, а и от предложения законопроект. Стихийните политически решения през годините са превърнали пенсионния модел в символ на ненадеждност и липса на смисъл да плащаш коректно осигуровките. Така е и с вторите пенсии 19 години по-късно, вноските е трябвало да растат, таксите са били различни, инвестиционните пакети - ограничени, и още други частични кроежи..., а днес първите пенсионери ще берат плодовете на недомислията, липсата на последователност и компетентност! 

- Какъв модел беше въведен през 2000 г. и какви плодове ще берем сега?

- През 2000 г. в България се проведе реформа на пенсионното осигуряване и бе възприет т.нар. тристълбов модел. Първи стълб - ДОО, е изграден на солидарен принцип и се управлява от НОИ. Вторият стълб - допълнителното задължително пенсионно осигуряване, е изграден на капиталов принцип. Средствата на всяко осигурено лице се натрупват по негова индивидуална партида, на базата на която се изчислява пенсията му. Този стълб се осъществява от частни пенсионноосигурителни дружества чрез управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове. В универсален пенсионен фонд са осигурени всички работещи, родени след 31.12.1959 г., а в професионален - всички работници, полагащи труд от I и II категория, независимо от възрастта им. Третият стълб - допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, също е изграден на капиталов принцип, но за него само споменавам.

При втория стълб дългосрочната реална доходност е критично важна, за да могат пенсионните фондове да изплащат пенсии на своите вложители, но инвестициите на пенсионните фондове подлежат на строга регулация и доходността им не може да се сравнява с други финансови инструменти. От друга страна, и до днес липсва достатъчно информация за тази доходност, която не се публикува от българските частни пенсионни фондове. Според доклада на BetterFinance за периода 2002-2019 г. универсалните пенсионни фондове, в които внасят осигуровки над 3 милиона българи, имат отрицателна реална доходност от 0,91%. Това означава, че с всеки 100 лв., внесени за втора пенсия през 2002 г., през 2019 г. могат реално да се купят стоки за 84 лв. - това е доста притеснително. За да разчитат на добра сума от втората си пенсия, осигурените трябва да получат доходност, която да е по-голяма от ръста на средния осигурителен доход за периода, който пък е база за изчисляване на пенсиите от универсалния фонд. Какво да правим? Жалкото е, че не навреме, а твърде късно се задават тези въпроси, а пенсионерите чукат на вратата, която все още е затворена.

- Какво ще донесат промените в КСО - ще има ли пожизнени втори пенсии, както бе замислено, или... 

- Да, ще има, но ще има и други модели на изплащане в зависимост от сумите по партидите. Най-вероятно първите групи пенсионери след септември 2021 г. няма да взимат пожизнени пенсии, защото натрупаното по партидите им в частните фондове не е достатъчно. Затова има три варианта на плащане. Първият е пожизнена пенсия за старост, когато пенсионните спестявания на осигурения във втория стълб позволяват отпускане на пожизнена пенсия за старост в размер, който не е по-малък от 15% от размера на минималната пенсия за стаж и възраст. За следващата година, когато минималната пенсия ще бъде 300 лв., това означава 45 лв. минимален размер на втората пенсия. Този вид пенсия няма да може да се наследява. Има комбиниран вариант - разсрочено изплащане на част от средствата до определена възраст, след което се преминава към пожизнена пенсия. В този случай срокът и размерът на разсроченото плащане, както и размерът на пожизнената пенсия, се избират от осигуреното лице, но то отново няма право да ги вземе наведнъж или на няколко вноски. Предвижда се и разсрочено плащане на средствата, когато тяхната стойност не е достатъчна за отпускане на пожизнена пенсия, но надвишава три пъти минималната пенсия за стаж и възраст, т.е. е над 900 лв., ако пенсията ще се отпуска догодина. В този случай месечното плащане не може да бъде по-малко от 15% и по-голямо от минималната пенсия за стаж и възраст, с други думи ще бъде между 45 и 300 лв. през 2021 г. Гарантираният размер на разсроченото плащане е равен на този, изчислен на база сумата на брутния размер на преведените осигурителни вноски за съответното осигурено лице. То ще може да се наследява. Очаква се то да е и най-масовото. Тук може би трябва да се даде избор човек да изтегли спестяванията си по предпочитан от него начин. Има и опция за еднократно изплащане на средствата в индивидуалната партида, ако те са по-малки от трикратния размер на минималната пенсия за стаж и възраст, т.е. са под 900 лв.

- Какво се случва с редукцията на пенсията от НОИ заради това, че човек се е осигурявал и в частен фонд?

- Най-важното е вкарването на т.нар. редукция в нормални граници, защото по сега действащите текстове тя е доста висока. Става дума за намаляването на пенсията, получавана от първия стълб, с аргумента, че бъдещият пенсионер има осигуряване по втория стълб. С новия проект за КСО "редукцията" се свива докъм 9%. Като цяло какъв ще е размерът на пенсията, размерът на допълнителната пожизнена пенсия от универсален фонд, ще се определя от натрупаното в индивидуалната партида, биометрични таблици за очакваната продължителност на живота и технически лихвен процент. Има нещо важно - допълнителната пожизнена пенсия и разсроченото плащане ще се актуализират поне веднъж годишно. 

- Ключова е и темата за сроковете, в които осигурените могат да решат колко пенсии искат да получават.

- Предвижда се хората, които навършват възрастта за пенсиониране от 2022 до 2025 г. включително, да могат да упражнят правото на избор на осигуряване до една година преди тази възраст. Този период се увеличава плавно до 2038 г., когато осигуряването ще може да се променя не по-късно от 5 г. преди навършването на възрастта за пенсиониране. По този начин за първите групи осигурени лица се гарантира по-продължителен период за запознаване със законовите промени. Създава се и възможност те да направят по-точна преценка за размера на бъдещите си пенсии в зависимост от натрупаните средства по индивидуалните им партиди в период, максимално близък до пенсионирането. За всички, които вече са изпуснали срока, се отваря нов прозорец за прехвърляне - от 1 януари до 30 юни 2021 г. За всички останали ще важи споменатият вече стъпаловиден график. Според мен изборът трябва да се прави до една година преди пенсионирането. 

- Тази изключително сложна материя се разбира само от тесни специалисти.

- Така е. И хората може би нямат достъпната информация, за да направят информиран избор, още повече много голям процент (88%) от тях дори не знаят в кое пенсионно-осигурително дружество са техните партиди, защото са служебно пренасочени в началото на осигуряването по втория стълб. Време е държавата и пенсионноосигурителните дружества да започнат по-активна информационна кампания.

Другото важно нещо е изработването на софтуер или калкулатор на принципа на този за пенсиите в НОИ, за да могат хората да направят наистина информиран избор за вторите си пенсии. Имам чувството, че за липсата на информация най-голяма вина има социалното министерство. Сякаш и с негово позволение се налага тезата, че е по-добре хората да си прехвърлят парите в НОИ.

Моят апел към всеки е, преди да реши какво да прави с втората си пенсия, преди пенсионирането си, да намери специалист и да се направят точни сметки, за да вземе информирано решение - дали да си прехвърли или не парите в НОИ. Всичко е много индивидуално.

От законодателното предложение мисля, че най-облагодетелствани от втората пенсия ще са хората, които са на минималната и на максималната пенсия, т.е. осигуряващите се върху голям доход и осигуряващите се на минимален доход. Защото те ще получат един път пенсиите си от НОИ, които са с фиксиран размер, и втори път - личната си партида от пенсионноосигурителното дружество. От актюерските доклади, които бяха публично оповестени, става ясно, че първите пенсионери ще получават около 20-35 лв. втора пенсия в масовия случай. Едва 20% от пенсионерите в тези първи години от изплащането на втория стълб ще могат да разчитат на пенсия в размер между 50 и 100 лв. Това са хора, които към края на 2017 г. са имали натрупвания в индивидуалните си партиди между 4600 и 10 000 лв. Останалите 10% от пенсиониращите се в първите години ще имат пожизнена пенсия над 100 лв.

Категорично мога да кажа, че този законопроект закъсня и не съм сигурна, че ще може да внесе необходимото спокойствие и информираност у бъдещите пенсионери.